Разкази на очевидци за руските зверства в Украйна

Представяме на вашето внимание разкази на очевидци на руските зверства в Украйна. Хората са интервюирани от представители на местната власт в Киев.

Историята на 14-годишния Юри, жител на Буча: „Карахме велосипеди, когато руските военни излязоха от къщата. Спряхме, вдигнахме ръце, казахме, че нямаме оръжие. Но войникът започнал да стреля по баща ми. Той падна. Тогава военните започнаха да стрелят по мен, два куршума улучиха ръката ми и паднах на земята. Войникът все пак стреля в качулката, но куршумът не попадна в главата ми“, разказа момчето. Детето лежало на земята няколко минути, а когато руският войник си тръгнал, момчето изтичало до най-близкото убежище, където му била оказана първа помощ. Баща му, 47-годишен мъж, е бил убит.

Украинската певица Камалия разказа, че окупаторите са застреляли няколко нейни коне, които са живели в конюшня в Буча. Освен това нашествениците минираха и конен клуб „Буча”.

Местна жителка на Буча разказа, че в апартамента ѝ двама руски войници, чеченец и беларусин по националност, са поставили контролно-пропускателен пункт, измъчват и бият съпруга ѝ в продължение на 4 дни.

Очевидци, посетили Буча в първия ден на освобождаването ѝ, разказват, че руснаците събрали момчетата от местната терористична защита, положили ги с лице надолу, вързали им ръцете и разстреляли всички, разстреляли почти всички охранители на местната рота, нахлули в мазетата на местни жители, където те се криели, и им се подигравали. Труповете все още лежат по улиците на Буча, защото офицерите от ГСЧС все още не са дошли тук, потопени в подобна работа в Ирпен, където всичко също е осеяно с трупове на местни граждани.

Пенсионерка от град Макаров разказа, че руската „градушка“ е разрушила къщата ѝ, а съпругът ѝ е убит на място. Поради обстрела не е възможно да се стигне до гробището. Тя заровила мъжа си в двора. „Като куче“, казва жената. Всеки път, когато види могилата и кръста, тя плаче и вика „Коля, ставай!“. Тя остана без любим човек и без покрив над главата си.

33-годишната Наталия и 35-годишният ѝ съпруг Андрей живееха в село Шевченково, близо до Бровари, Киевска област. Вечерта на 9 март пияни руснаци нахлуват в тях, застрелват кучето, убиват съпруга ѝ и след това изнасилват Наталия. Малкият им син се криел в стопанска постройка. Окупаторите се връщали няколко пъти, повтаряйки богохулните действия, докато заспали напълно пияни в къщата. Тогава Наталия взела сина си и през нощта изтичала през гората при роднини, след което успява да замине за Западна Украйна.

Владимир, служител на летище Гостомел, прекара 16 дни под окупация, преди да може да се евакуира. Мъжът разказа подробно за зверствата на „кадировците“ в тази местност, за това как те окупирали къщите, които харесвали, прогонвали собствениците оттам, и нанасяли безсмислено унищожение. Бидейки добре снабдени с храна, те не плячкосвали, а унищожавали всички хранителни запаси на хората, разбивали буркани с кисели краставички, разрушавали кладенци за вода, разбивали къщи с танкове и бронирани машини. Олицетворение на безсмислена разрушителна сила.