Какво ще се случи, ако Европа наложи санкции на руския петрол

вропейската комисия предложи вносът на руски въглища в ЕС да бъде забранен. Това е част от поредния пакет санкции, налагани на Русия заради инвазията ѝ в Украйна и е първият, който предвижда ограничения върху енергоносители. Официални европейски представители казват, че след въглищата може да дойде ред и на петрола.

Призивите към ЕС да санкционира руския петрол и газ се засилиха през последните дни, след като на бял свят излезе информация за масовите убийства на цивилни граждани в някои окупирани доскоро украински градове.

Още новини от Украйна

"Тези санкции няма да са последните, които налагаме. Сега трябва да погледнем към петрола и приходите, които Русия генерира от продажбата на изкопаеми горива", заяви вчера председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред Европейска парламент.

Какво би означавало евентуалното европейско ембарго на руския петрол, обяснява Ройтерс.

Как санкциите ще засегнат Русия?

Русия е най-големият износител на петрол в света и сред трите най-големи производители, заедно със САЩ и Саудитска Арабия.

Тя изнася между 7 и 8 милиона барела суров петрол и рафинирани петролни продукти дневно, по данни на Международната агенция по енергията (МАЕ). Около половината от изнасяния руски суров петрол, възлизащ на 4,7 милиона барела, отива в ЕС. Дневно от Русия в ЕС влизат по около 2,2 милиона барела суров петрол и 1,2 милиона барела петролни продукти.

По данни на руската Централна банка приходите на Русия от износ през 2021 г. са достигнали 489,8 милиарда долара. От тях 110,2 милиарда са генерирани от износ на суров петрол, а още 68,7 милиарда – от износ на петролни продукти. Износът на природен газ по тръбопроводи е донесъл още 54,2 милиарда долара.

Спирането на износа на петрол би имало много по-голям ефект от евентуалните санкции върху руските въглища и ще лишат Москва от огромен приход.

При сегашните цени на петрола Европа изпраща в Русия ежедневно 450 милиона долара за суров петрол и петролни продукти, около 400 милиона за газ и едва 25 милиона за въглища, по данни на центъра "Брьогел".

Много европейски потребители обаче вече са се "самосанкционирали", след като големи компании като "Шел" (Shell), "Ени" (ENI) и "Екуинор" (Equinor) доброволно спряха да купуват руски петрол.

В резултат руският петрол тип Уралс се продава със сериозна отстъпка, а Индия е сред страните, които се възползват от намаленията и го купуват в големи количества.

Преки санкции, които да намалят руски добив, биха засегнали сериозно глобалните цени на петрола. Сортът Брент, например, би се покачил средно с около 21 процента, според сценарий, представен от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

В каква степен ЕС разчита на руския петрол?

Русия е най-големият доставчик на петрол в ЕС, като през 2020 г. е осигурила 26 процента от ползваното на континента черно злато. Другите важни даставчици са Норвегия, Казахстан, САЩ, Саудитска Арабия и Нигерия.

Най-големите потребители на руски петрол в Европа са Германия, Полша и Нидерландия, сочат данни на Евростат. Полша, например, купува повече от половината петрол, който ползва, от Русия.

През 2021 г. Германия е купувала всекидневно от Русия по 555 000 барела, или 34 процента от целия си петролен внос, по данни на МАЕ.

За същия период вносът на Полша е възлизал на 300 000 барела, или 63 процента. И двете страни ползват северното отклонение на петролопровода "Дружба", който е основният път на руския петрол към Европа.

През ноември 2021 г. Нидерландия е внесла 748 000 барела руски петрол, или 23 процента от общия си внос. Страната обаче ползва малка част от този внос, а по-голямата част преработва и изнася.

Като цяло 97 процента от петрола, ползван в Европа, идва от внос. Руският дизел пък покрива 10 процента от нуждите на Европа.

Петролът и петролните продукти са осигурили през 2020 г. около една трета от общата енергия в ЕС, която включва електричеството, транспорта и химическата промишленост, която също се нужде от черно злато.

Кои страни са най-зависими от руския петрол?

Държавите, разположени по южното трасе на "Дружба", което преминава през Украйна и Беларус, са особено зависими от руския внос.

През 2021 г. Словакия е получила 105 000 барела, или 96 процента, от Русия. Унгария внася 70 000, или 58 процента, а Чехия – 68 000 барела, или 50 процента от Русия, сочат данни на МАЕ.

Благодарение на близостта си до Русия Литва зависи на 83 процента от вноса на руско черно злато, или 185 000 барела, следвана от Финландия с 80 процента, или 185 000 барела.

Единствената българска рафинерия е собственост на руската "Лукойл", а над 60 процента от преработвания от нея петрол идва от Русия.

Може ли Европа да замени руския петрол?

Най-голямата гръцка рафинерия "Хеленик петролиъм" (Hellenic Petroleum), която задоволява 18 процента от капацитета си с руски петрол, още миналия месец се обърна към Саудитска Арабия, за да опита да го замени.

Най-голямата полска рафинерия "Пе Ка Ен Орлен" (PKN Orlen), както и шведската Пе Ар Е Е Ем (PREEM) потърсиха алтернатива в добивания в Северно море петрол.

Според анализатори за ЕС е по-лесно да замени руския петрол, отколкото руския газ, тъй като другите производители биха могли да повишат добива. Дали ще го направят, обаче, е друг въпрос.

Много от тях разполагат със свободен капацитет, но разочароващият резултат от последната среща на страните от ОПЕК+ показва, че липсва особено желание за незабавно облекчаване на пазара, смята МАЕ.

Ще се откаже ли все пак ЕС от руския петрол?

Австралия, Канада и САЩ, които в много по-малка степен от Европа разчитат на руските доставки, вече наложиха забрана на вноса на руски петрол и петролни продукти.

ЕС обеща да се откаже от всички руски изкопаеми горива до 2027 г. и през май ще публикува план как точно ще го направи. В момента европейските политици обсъждат серия от мерки, свързани с климатичната политика, включваща забрана за производство на нови коли с двигатели с вътрешно горене към 2035 г. От тези мерки се очаква до 2030 г. да намалят потреблението на петрол в ЕС с 30 процента спрямо нивото от 2015 г.

Страните членки на ЕС обаче остава разделени по отношение на петролното ембарто. Германия обяви, че възнамерява да се откаже от руския петрол възможно най-бързо, но добави, че забрана с незабавно действие ще предизвика икономически колапс.