Оръжие за Украйна: Кога ставаш участник във войната?

Политическите дискусии за евентуални доставки на оръжие за Украйна се водят много разгорещено в Германия. В тази връзка възниква и един (все още) хипотетичен въпрос: какви правни последици може да има за Германия, ако обучава украински войници да боравят със западното оръжие. В една експертиза, изготвена от научната служба на Бундестага, се разглежда въпросът дали по този начин Германия няма да стане страна във войната.

Украйна има право да се защитава срещу Русия

Експертите по международно право са единодушни, че завоевателната война на Русия представлява ясно нарушение на забраната за употреба на насилие, която се съдържа в Хартата на ООН. Руската агресия беше потвърдена и осъдена от Общото събрание на ООН, което призова Русия незабавно да изтегли войските си. Оттук следва, че в сегашната ситуация Украйна има право на самозащита.

Според Хартата на ООН тази самозащита може да бъде осъществена „индивидуално или колективно“. Украйна настоятелно поиска помощ, което според международното право означава, че подкрепата за Украйна, оказвана от други държави, е напълно легитимна. Това включва не само оръжейни доставки, но и изпращането на войски. И макар всички други държави да изключиха тази опция, от гледна точка на международното право тя би била допустима.

Въпросът кога една държава става страна във войната не е достатъчно изяснен. Ясно е обаче, че дори и да настъпи този случай, той не означава автоматично нарушаване на международното право.

Доставките на оръжие не са "участие във войната"

Много държави, в това число и Германия, доставят оръжие на Украйна. Международното право е категорично, че доставките на оръжие сами по себе си не са достатъчни, за да превърнат една държава в участник във войната. Дали обучаването на чужди войници, в случая на украинските, променя тази ситуация, не е напълно ясно.

Експертите от икономическия отдел на Бундестага пишат, че ако доставките на оръжие са придружени и от обучение на чужди войници, вече навярно се „излиза извън гарантираната сфера за неучастие във военни действия“.

Някои експерти по международно право обаче са на друго мнение. Те смятат, че обучението на военни кадри не говори за пряка намеса във военния конфликт. Според Филип Дюр от Института за обществено и международно право към университета в Бон само при следните два случая Германия със сигурност се превръща в страна във войната: ако Русия нападне пряко Германия, или ако Германия изпрати свои войници да се бият в Украйна.

Липсват други подобни случаи

В историята са много редки отсъжданията по идентични казуси – когато трети държави са обучавали чужди войници да боравят с дадени оръжейни системи. През 1986 г. Международният съд в Хага реши, че САЩ са нарушили международната забрана за военна интервенция, оказвайки подкрепа на никарагуанските „контри“, включваща и военно обучение.

Този случай обаче не може да се сравнява със сегашната война в Украйна, тъй като в Никарагуа ставаше дума за вътрешнодържавен конфликт. Тоест, това отсъждане на съда в Хага по казуса с никарагуанските „контри“ трудно би могло да бъде ориентир относно ситуацията около войната в Украйна.

В заключение може да се каже, че от гледна точка на международното право въпросът за обучаването на чужди войници не е особено спорен. Друг е въпросът каква е политическата оценка за подобна помощ. А тук мненията сериозно се разминават.