Сергей Лавров: вечният човек на Русия

Гротескни твърдения и цинично изопачаване на фактите - руският външен министър Сергей Лавров проигра уважението, което си беше спечелил през годините. Кратък портрет на най-дълго задържалия се външен министър.

2005 година, среща на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия. На една пъстра вечерна сбирка извън официалната рамка на конференцията, външният министър на Русия Сергей Лавров се появява облечен като рицар джедай - с качулка, лазерен меч и в ролята на пазител на мира и справедливостта в галактиката.

Днес е различно - появите на Лавров вече не предизвикват усмивки. Защото начинът, по който той се изявява като защитник на руския свят, няма нищо общо с шегите му и целенасочените му подигравки от годините, в които беше представител на Русия в ООН.

Опитният дипломат, който прекрачва всякакви граници

Изказвания като това по италианската телевизия за необходимостта от "специалната операция" в Украйна, защото страната трябвало да бъде денацифицирана, въпреки че президентът е евреин, се възприемат като ясно прекрачване на всякакви граници: "Ако си спомням правилно, надявам се да не греша, Хитлер също е имал еврейска кръв. Така че това не означава нищо. Мъдрите евреи казват, че най-ревностните антисемити обикновено са евреи."

В навечерието на годишнината от победата над хитлеристка Германия Лавров заяви, че Западът се опитва да изтръгне и унищожи славните страници от руската история. Той искал да превърне победителите в престъпници и насърчавал фашизма и русофобията. Историческата истина била заложена на карта, както и сигурността, интересите и културата на Русия. "Всъщност бъдещето на света е заложено на карта. Залогът е какъв ще бъде този свят: еднополюсен под командването на САЩ, както иска Вашингтон и както всички останали западни страни вече са приели, или справедлив и демократичен."

Това са гротескни твърдения, цинично изопачаване на фактите, смаяно заявяват западните дипломати. През 2016 година американският дипломат Джон Негропонте заяви, че моралът на Лавров е равен на морала на руската държава. Всъщност Лавров не само представлява линията на Кремъл. Той я защитава. При всички обстоятелства, по всяка тема, с всички средства. Обича да създава и полемики: "Знаете ли, мислех, че тук има само възрастни."

Ни следа от уважението, натрупано през годините

Лавров е овладял целия репертоар - от сарказма, през тънката ирония, до ясните и буквални изказвания. Неговите язвителни обръщения са също толкова страшни, колкото и неотстъпчивостта му в преговорите, в които той често успешно използва целия си натрупан дипломатически опит.

От уважението, което той си спечели на международната сцена като дългогодишен дипломат, вече не е останало много. Когато в началото на март Лавров започна речта си пред Съвета на ООН по правата на човека, около 140 дипломати демонстративно напуснаха залата в Женева. Тази сцена каза много повече от всяка една дума.