Северна Македония очертава границите на Охридската архиепископия

Вселенската Патриаршия, като Църква-Майка в ХIХ и XX век при създаването и определянето на границите на националните държави на Балканите с Патриаршески и Синодални Томоси създаде автокефалните Църкви на Гърция, Сърбия, Румъния, България и Албания. Текстът на митрополитът на Аркалохори, Кастели и Виано - професор в Аристотелския университет в Солун Андрей (Нанакис) е публикуван от македонската агенция МИА седмица след като Вселенската патриаршия вдигна схизмата от Македонската православна църква - Охридска архиепископия и я призна с името "Охридска църква".

Припомняме, Томосът е постановление на предстоятел на поместна църква по важен въпрос, засягащ църковното устройство и организация. Някои томоси са наричани "майчини" или "майчински" предвид предоставяната автокефалия.

Тези автокефални Църкви обхващаха областта на една конкретна национална държава. Ако държавните граници трябваше да се разширят, Църквата-Майка предоставяше юрисдикция на новите области, които се включваха в държавните граници, както се случи с Йонийските острови през 1866 г. и с Тесалия през 1882 г.

Доколко се създава и признава нова държава в църковната юрисдикция на автокефална Църква, която Вселенската патриаршия с Томос създаде, признава и предоставя (става дума за Северна Македония), тогава територията на новата държава се връща в каноническата юрисдикция на Вселенската Патриаршия. Църквата-майка, Вселенската патриаршия, възвръща своята духовна и канонична отговорност за регулиране на делата на Църквата в новата независима държава. Така е и когато държава, която има Томос за автокефалия, престане да съществува по някаква причина. И в този случай географското притежание на държавата се връща към Църквата-майка, която е възложила тези области и е създала специфичната автокефалия за тази държава.

Въпросът за Томос за създаване на национални автокефални Църкви е църковно дело, но не приключва едностранно. Присъжда се със съгласието или сътрудничеството на най-висшата политическа власт на всяка национална държава.

От само себе си се разбира, че както сръбските политически власти не са упълномощени да се намесват произволно в държавните дела на Северна Македония, по същата причина Сръбската църква няма канонични права или църковна юрисдикция върху територията на тази международно призната нова държава , което е "най-малкото дете" сред балканските страни, пише епископът.

"И се създава национална идентичност и държава" (27 януари 2019 г.), гласи Преспанският договор.

Следователно, в рамките на своята канонична грижа и отговорност, Вселенската патриаршия приема "в евхаристийното общение йерархията, духовенството и народа на тази Църква под ръководството на архиепископа Стефан, лекувайки раната на разкола и изливайки "вино и масло" върху раната на нашите православни братя там. За тази цел е издаден съответен Патриаршески и Синодален акт... Той признава "Охрид" за името на тази църква (имайки предвид, като област на нейната юрисдикция, владението в границите на държавата Северна Македония)" , тъй като Охридската архиепископия през епохата на империите се е разпростряла върху териториите на днешните държави България, Сърбия и Гърция.