Газовата стратегия на Путин е обречена на провал, но опитва да е кукловод в България

Докато Русия продължава да отприщва опустошителни атаки срещу украинската гражданска инфраструктура, Европа обмисля бъдеще без руски газ. Страните от Европейския съюз преговарят за общ отговор на енергийната криза, докато се стремят да сключат сделки с алтернативни доставчици на газ, пише за "Ал Джазира" Максимилиан Хес, сътрудник в Изследователския институт за външна политика и консултант по политически рискове, базиран в Лондон.

За да разберем посоката на руско-западната икономическа война и по този начин да осигурим постоянна подкрепа за Украйна в нейната съпротива срещу руската инвазия, по-важно от всякога е да разберем стратегията на президента Владимир Путин.

Първо, намаляващите газови потоци към Европа оказват значително влияние върху руската икономика. Въпреки неотдавнашните космически високи цени на енергията, рекордните бюджетни излишъци, които Кремъл регистрира през първите шест месеца на войната, бяха почти изтрити. Кремъл остава без значителна кредитна подкрепа от чужбина, тъй като дори Китай остава сдържан да предостави финансова подкрепа.

Докато Пекин и някои необвързани страни като Индия са щастливи да изкупуват неговия петрол и газ с отстъпка, намаляването на дискреционните разходи и намаляването на промишленото производство в резултат на санкциите ще натоварят допълнително руската икономика в краткосрочен план. Дългосрочните перспективи на Русия също са все по-мрачни поради въздействието на санкциите и намаляващото население на страната - тенденция, която беше изострена от мобилизацията на Путин и стотиците хиляди, които избягаха в резултат на това.

Реалността е, че целият икономически модел на Русия зависи от износа на въглеводороди за Европа. Путин избра да заложи всичко на украинското си безумие. Тъй като газовите потоци намаляват до тънка струйка, така и кръвта на руската икономика намалява. Руският президент изглежда играе енергийна игра, докато се надява съдбата му да се обърне.

Например той позволи някои руски газови потоци към Европа да продължат. Единият маршрут е през Украйна. Екстраполирайки от настоящите потоци, маршрутът е определен да доставя само 15 милиарда кубически метра годишно, но ефектът му върху европейския пазар е преди всичко да служи като напомняне, че Путин може да увеличи потока на газ. За Кремъл е важно да поддържа своята работоспособност, за да постави основата за по-късни аргументи, че действията му в икономическата война са отделни от нахлуването в Украйна - твърдение, което няма основание в реалността.

Другият маршрут е през турския газопровод "Турски поток" и българското му продължение "Балкански поток", по който руският газ се доставя до Сърбия и Унгария. Тези газови потоци са значителни, по-специално, защото позволяват на Кремъл да възнагради своя единствен основен останал поддръжник в ЕС - правителството на Виктор Орбан. Това също има за цел да даде възможност на Москва в крайна сметка да се опита да се възстанови като надежден доставчик за Европа и за други страни, измъчвани от енергийни кризи.

Балкански поток има настоящ капацитет от 15 млрд. куб. м годишно, който може да бъде увеличен до 20 млрд. куб. м. Това може да е малка част от комбинирания капацитет от 110 милиарда кубични метра на двата тръбопровода "Северен поток", които са повредени от саботаж на дъното на Северно море и свързват Русия с тръбопроводната мрежа на Германия. Въпреки това той предлага достатъчно количество, което в крайна сметка може да се използва за привличане на други гладни за газ европейски страни в Централна и Източна Европа, включително Австрия.

Русия също така вероятно очаква икономическа и политическа нестабилност да привлече други държави от ЕС обратно в нейното енергийно лоно. През август служебното правителство в България обмисля преговори с Газпром, който спря доставките на газ през април заради отказа на София да плаща в рубли. Предишни български правителства се приближаваха към Москва, включително чрез изграждането на разширението на Турски поток на висока цена и с ограничена възвръщаемост под формата на транзитни такси.

Имайки предвид това, Путин вероятно се надява, че зависналият парламент след изборите на 2 октомври и отрицателните икономически перспективи в крайна сметка ще принудят следващото българско правителство - независимо дали е временно или редовно - да се преклони пред неговите условия.

Освен играта с газопровода, стратегията на Кремъл все повече разчита и на втечнения природен газ (LNG). Като част от опитите си за диверсификация от руския тръбопроводен газ, ЕС изгражда значителна инфраструктура за втечнен природен газ, която Кремъл се надява да използва като троянски кон. Вече има доказателства за това: европейският внос на LNG от Русия е нараснал с 15 процента през първите осем месеца на 2022 г. в сравнение с 2021 г.

Досега ЕС не е имал желание да се насочи към пазара. Най-големият играч на руския LNG пазар е частната компания Novatek. Оглавявана от Леонид Михелсон, един от най-богатите хора в Русия, фирмата остава извън санкционните списъци на Запада.

Микелсон притежава малко под 25 процента от Новатек, докато 23,5 процента се държат от Генадий Тимченко, близък съюзник на Кремъл, който вече е под санкциите на САЩ от 2014 г. Други 9,99 процента се държат от Газпром, а малко под 20 процента от фирмата остава да се търгува на публичните пазари (въпреки че листването в Лондон е спряно).

Останалите 19,4 процента са собственост на френската TotalEnergies, която преди февруари беше сред западните енергийни фирми, които най-много искаха да продължат да инвестират в Русия въпреки санкциите, наложени след първоначалната инвазия на Путин в Украйна през 2014 г.

TotalEnergies също първоначално се въздържаше да се оттегли от Русия след февруарската ескалация на Путин. На 22 март обаче обяви, че "няма да предоставя повече капитал за развитието на проекти в Русия" и че ще спре покупките на руски петрол до края на годината. Той също така каза, че няма да има ново финансиране за проекта Arctic LNG 2, в който е 10-процентов акционер. Въпреки това Total продължава да купува руски LNG.

В момента европейските власти затягат примката върху продажбите на руски газ, като работят върху въвеждането на таван на цените на продажбите на газ, въпреки че процесът е изпълнен с трудности. Зверствата на Русия ще продължат да стимулират движенията към мярката и докато ЕС никога не е бил известен със способността си бързо да се споразумее за толкова значими мерки, пазарът изглежда признава реалността, че дори продажбите на руски LNG в крайна сметка ще бъдат прекратени.

През август TotalEnergies обяви, че се е съгласила да се освободи от своя 49-процентен дял в Terneftegaz, който управлява газовото находище Termokarstovoye, като го продаде на Novatek. И докато Микелсън остава извън списъците със санкции на САЩ и ЕС, той бе включен в черния списък от британските и канадските власти през април. В крайна сметка той вероятно ще бъде санкциониран и от Брюксел, и от Вашингтон.

С все по-пълното съхранение на газ в ЕС и свързания с това спад на спот цените на газа, западните служители могат незабавно да скъсат с руския LNG. Но дори и да не го направят, LNG няма да се окаже скорошна панацея за Путин.

Текущият капацитет на Русия за износ на LNG е приблизително 40 милиарда кубически метра годишно. И въпреки че Путин нареди увеличение до поне 160 милиарда кубически метра до 2035 г., има сериозни съмнения, че това е постижимо, особено предвид оттеглянето на западните капиталови инвестиции. В обозримо бъдеще LNG сам по себе си не може да компенсира спада в продажбите на газ от Русия по тръбопроводи за Европа, които бяха около 140 милиарда кубични метра през 2021 г.

И докато руски официални лица декларираха, че ще се преориентират към Китай с тръбопровода "Силата на Сибир 2", който ще предостави път за още 50 милиарда кубични метра газ годишно, Пекин държи всички лостове, за да си осигури още по-голяма отстъпка, отколкото при постигането на споразумение за първият тръбопровод "Силата на Сибир" след анексирането на Крим. Това обяснява липсата на напредък в постигането на окончателна сделка и настояването на Москва да продава газ на Европа чрез "Северен поток 2".

Стратегията на Путин може да се обобщи като надежда, че "мостовете, които изгаря, ще осветят пътя му напред". Това е историческа глупост, която ще остави Русия по-слаба и по-бедна, докато сее икономически хаос по целия свят.