Плуват в пари: как за броени години Катар стана приказно богат

Фонтани, паркове и градини, навред прислужници: имението на бившия министър на енергетиката на Катар Абдула ал Атия е впечатляващо. Той приема екип на германската медия АРД в своя "маджлис" - така се нарича мястото за срещи на мъжете, което в емирството е същинска институция. Приемната на бившия президент на ОПЕК Ал Атия е огромна, от тавана висят пищни кристални полилеи, а покрай стените са наредени позлатени тапицирани столове.

Когато в Катар гладуваха

От 1992 до 2011 Ал Атия, който днес е на 70 години, е министър на енергетиката и индустрията - и като такъв е много влиятелен. И до днес той е смятан за сив кардинал. Пред екипа на АРД Ал Атия словоохотливо разказва как навремето е договарял износа на газ и защо преговорите с Германия са били неуспешни.

"През 1997 година бях в Берлин, където исках да убедя германците да купуват втечнен газ. Те отказаха и ми заявиха: Руският газ е по-евтин. Предупредих ги: Цената не е всичко. Не бива да сте зависими само от един източник", спомня си Ал Атия.

От днешна гледна точка е трудно да си представим, че Катар не е съумявал да пласира своите ресурси. Но Ал Атия си спомня едни съвсем различни времена - неговите предци са гладували. Защото до средата на миналия век риболовът на перли е бил почти единственият източник на доходи. "Ако се върнем с машината на времето в 50-те години на миналия век, ще видим, че по онова време Катар беше беден като просяк. Нямаше пътища и училища, нито болници и електричество", разказва политикът. "Когато бяхме бедни, никой не ни помагаше, дори арабските ни съседи. Никой не ни познаваше. Едва когато открихме петрола, всички изведнъж ни опознаха."

Петрол и най-вече газ - най-голямото известно находище на природен газ в света се намира в Персийския залив между Катар и Иран. Катар е трети в света по запаси на газ.

Първият голям клиент

Но след като залежите са открити, Катар изпитва сериозни трудности да ги монетизира. За да бъде изнесен, газът трябва да се втечнява, а необходимата за това инфраструктура е изключително скъпа.

През 90-те години на миналия век Ал Атия трябва да осигури средствата от потенциални клиенти. "В газовия бизнес първо се нуждаете от клиент, от дългосрочен договор. Едва тогава можете да изградите съоръженията. Без клиенти няма инсталации за втечняване. Затова погледнахме кой е най-големият потребител на газ в Азия: това е Япония, върху която се съсредоточихме." Катар подписва първите дългосрочни договори с Япония, а след това се присъединяват и други клиенти, много от които от Азия.

Днес Катар е богата държава. Семейството на Ал Атия - също. Министърът на малкото емирство се е срещал с най-могъщите хора на света.

Влиятелните династии на Катар

Ал Атия показва пожълтяла черно-бяла фотография, на която покойният му баща е на летището в Париж заедно с дядото на сегашния емир. С тази снимка той обяснява принципа на катарското общество, основаващо се на роднинските отношения между големите семейства. На върха е управляващата династия Ал Тани, която излъчва емира от 200 години.

"Баба ми произхождаше от семейство Ал Тани. Династиите се сродяват. Това носи сигурност на страната - браковете между родовете. Този е чичо на онзи, другият е негов доведен баща и т.н.", обяснява Ал Атия.

Затворена система, чиято стабилност се дължи на тесните семейни връзки. Чужденците могат да придобият катарско гражданство само при много строги условия и след 25 години пребиваване в страната.

Един от четиримата синове на Ал Атия се появява с жълто Ламборгини. Скоро главата на семейството е заобиколен от внуците си. Момиченцата са облечени в розови луксозни рокли, а върху ръката на едно от момченцата е кацнал сокол. Децата ходят в британски частни училища, а по-късно вероятно ще учат в някой елитен американски университет.

"Може да сме малки, но сме най-добрите"

Милиардите, които генерира експортът на газ, се инвестират в образование, здравеопазване и инфраструктура. Но Ал Атия не споменава факта, че огромният просперитет е постигнат и на гърба на нископлатените работници, част от които се трудят при нечовешки условия. Той се гордее най-вече с това, че малкото емирство е постигнало толкова много: "Когато една държава има стотици милиони жители, тя е бавна като слон. Ние може да сме малки, но сме по-бързи от сърна. Сега имаме едно от най-големите пристанища в Близкия изток, най-хубавото летище в света и най-добрата авиокомпания. Може да сме малки, но сме най-добрите."

Това описание на Катар в момента изобщо не отговаря на международното възприятие. Ал Атия е наясно с това, но се надява, че отношението ще се подобри, след като топката на Световното първенство започне да се търкаля. На предишни Световни първенства по футбол критиките обикновено стихваха още в началото на първия мач. Този път обаче това е малко вероятно.

Автор: Уте Брукер (АРД)