Foreign Policy: Падналата ракета в Полша - още една причина за спиране на войната

Колкото по-дълго продължава един въоръжен конфликт, толкова по-вероятно е той да ескалира, пише политологът Стивън Уолт в статия за американското списание Foreign Policy. Според него инцидентът с ракетата в Полша трябва да накара и двете страни да прекратят военните действия възможно най-скоро.

Представяме материала без редакторска намеса.

Още новини от Украйна

Ако смятате, че рискът от ескалация на въоръжения конфликт в Украйна е незначителен, то трагичната смърт във вторник на двама полски граждани от случайно прелетяла украинска зенитна ракета ще Ви накара да се замислите. В Украйна се водят широкомащабни бойни действия и дори воюващите страни да се опитват да бъдат внимателни, въоръженият конфликт е "мръсна" работа, пълна с несигурност и непредвидени последици. Оръжията могат да се повредят, местните командири невинаги изпълняват заповеди, а мъглата на войната затруднява разгадаването на намеренията на врага и позволява лесно да се тълкуват погрешно намеренията му.

При този инцидент хладнокръвието бързо взе връх, но все пак ясно показа колко реална е случайната или неволна ескалация. Когато се появиха първите съобщения за паднала ракета на полска територия, украинският президент Володимир Зеленски побърза да обяви инспирирана от Русия "ескалация", а полски официални лица заговориха за прилагането на членове 4 и 5 от Северноатлантическия договор, цитирайки заплаха за сигурността на Алианса. Когато се разкриха истинските причини за "нападението", западните власти побързаха да освободят Киев от всякаква отговорност за трагедията. Те правилно посочиха, че Украйна е изстреляла отклонена ракета в защита от руските ракетни атаки срещу критична украинска инфраструктура и напомниха на всички, че Русия е тази, която е започнала боевете и незаконно окупира украинска територия.

Трябва да отдадем дължимото на американските и полските лидери, които бързо разкриха истинските причини за тази катастрофа и се опитаха да "разредят" ситуацията, без да допуснат нейното изостряне. Но това едва ли дава основание за самодоволство. Представете си какво би станало, ако ракетата, която се отклони от предварително зададената траектория и удари територията на Полша, убивайки двама души, се беше оказала руска. Москва щеше да отрече участието си или ще нарече инцидента случайност. Но дори руснаците да кажат истината, кой ще им повярва? Ще има настоятелни искания за някаква форма на отговор, подхранвани от спекулации, че Москва е наредила удара, за да тества решимостта на Алианса. Някои анализатори биха говорили, че руският президент Владимир Путин изпробва почвата за възможен ядрен удар или се опитва да разбере дали Кремъл може да се измъкне с директни атаки срещу логистични центрове извън Украйна. Цял хор от гласове ще крещят, че НАТО трябва да отговори на Русия по подходящ начин и да "възстанови възпирането".

Този инцидент и особено рефлексната реакция на Зеленски също показва, че Украйна ще се опита да използва този тип случаи, за да отправи нови обвинения срещу Русия, за да събере още повече симпатии и подкрепа в чужбина. Вестник The New York Times съобщи, че още в сряда вечерта Зеленски е казвал, че "не е бил убеден от първоначалните открития на разследването" и че все още вярва, че това е руска ракета. Логиката на подобно поведение може да бъде разбрана, но тя все още не е в наши (американски - бел. ред.) интереси, нито дори в украински. Подобен подход лесно може да предизвика негативен отговор. Financial Тimes цитира неназован западен дипломат, който казва: "Това става нелепо. Украинците унищожават доверието ни в тях. Никой не обвинява Украйна и тя открито лъже. И това нанася повече щети от една ракета."

Несъмнено Киев трябва да има силен глас, когато се решава съдбата му, но страните, които го подкрепят, също трябва да имат глас. "Да останем с Украйна" не означава, че трябва да оставим настрана своите интереси и тревоги, особено когато те не съвпадат напълно с интересите и целите на Киев. Никой отговорен световен лидер не може и не трябва да жертва интересите на страната си в името на други държави, а добрият съюзник няма да мълчи и ще каже на партньора си, ако смята поведението му за неразумно.

Не трябва да забравяме и нещо друго. Този въоръжен конфликт може да се засили и да стане по-смъртоносен не само в резултат на "случайна" или "неумишлена" ескалация. Това далеч не е единственият и дори не най-вероятният начин. Обикновено едно състояние ескалира не защото другата страна е преминала някакъв критичен праг или защото са изтълкувани погрешно нейните действия, а защото губи. Ето защо Германия по време на Първата световна война започва неограничена подводна война, а по време на Втората световна война използва ракети Фау-1 Фау-2. Ето защо Япония започна да изпраща камикадзета по време на боевете в Тихия океан и защо САЩ нахлуха в Камбоджа през 1970 г.

Същата ситуация се развива днес в Украйна. Това, което започна като "специална военна операция" и трябваше да продължи няколко дни или седмици, се превърна в голяма война на изтощение без видим край. След многократни неуспехи Русия мобилизира няколкостотин хиляди допълнителни бойци (Путин явно не очакваше такава стъпка, когато започна "операцията") и сега провежда целенасочена кампания за унищожаване на инфраструктурата на Украйна. В същото време съюзниците на Киев увеличават своята дипломатическа, икономическа и военна подкрепа. В този процес няма нищо случайно. Ескалацията възниква поради факта, че нито една от страните не е готова за преговори. Всяка страна иска да спечели и със сигурност не възнамерява да загуби.

Позицията на Киев е лесна за разбиране. Украинците се борят за оцеляване. Нашето съчувствие е на тяхна страна, оказваме им материална помощ и с право. Но американците са свикнали да хвърлят вината за всички проблеми на света върху автократичните лидери и тяхната зла природа и затова им е трудно да разберат позицията на Путин. Междувременно руският лидер и неговите сътрудници смятат, че техните жизненоважни интереси са застрашени. Признаването на тази реалност не означава защита на действията на Путин и оправдаване на действията на руските военни в Украйна. Това е просто напомняне, че Москва не е започнала конфликта за забавление и че едва ли лесно ще приеме поражението.

За съжаление тази ситуация показва защо е желателно да се сложи край на този въоръжен конфликт и защо ще има огромни пречки по този път. Ако военните действия се проточат, рискът от нови опасни инциденти и умишлени решения за ескалация ще бъде непосилно голям. Освен това не можем да сме сигурни, че новите инциденти ще бъдат интерпретирани правилно или че изкушението да се повишат залозите винаги ще среща твърда съпротива. Тези, които призовават за по-голямо внимание към дипломацията и сериозни усилия за уреждане, правилно отбелязват, че докато летят куршуми и ракети, тази заплаха ще съществува.

Но преговорите не са панацея. Всъщност сега е трудно да сме оптимисти за перспективите пред дипломацията. Сега Киев пое инициативата на бойното поле, но няма признаци, че Москва е готова да направи компромис, още по-малко да изпълни всички украински искания. И ако и двете страни вярват, че могат да подобрят позицията си, като продължат да се бият, сделка не е възможна.

И дори ако страните проявят интерес към сериозни преговори, ще има много пречки пред успеха им. Между Москва и Киев има дълбока омраза и няма никакво доверие. Много заинтересовани лица и страни ще искат да кажат думата си и да повлияят на резултата по някакъв начин. Списъкът от практически въпроси, които трябва да бъдат решени, е много дълъг и тези въпроси са изключително сложни. Необходимо е да се разделят воюващите, да се установят граници, да се върнат военнопленниците и пленените цивилни граждани, да се окаже помощ на Украйна за възстановяването, да ѝ се дадат гаранции за сигурност, да се потърсят отговорност от виновните за военни престъпления, да се премахнат санкциите и т.н. и т.н. Решаването на всички тези проблеми ще бъде изключително трудно. Ще бъде трудно дори за посредник, който е събрал най-добрите качества на Талейран, Метерних, Бисмарк, Джоу Енлай, Лахдар Брахими, Ричард Холбрук и Джими Картър, да постигне някакъв напредък .

Виждам (авторът - бел.ред.) едно положително нещо в този неприятен инцидент. Той напомня на всички, че колкото по-дълго продължава един въоръжен конфликт, толкова е по-голям шансът той да ескалира. А ескалацията може да има катастрофални резултати. Отклонената ракета може да даде на лидерите и от двете страни в този конфликт стимул да го прекратят възможно най-бързо. Ако не го направят, има всички шансове да има нови опасни инциденти. И кой знае какво ще последва.

Източник: News.bg