ЕС трябва да използва геополитическия и исторически подход на Балканите

Инвазията на Русия в Украйна най-накрая събуди Европейския съюз за стратегическото значение на Западните Балкани и потенциала Москва да използва неразрешените спорове в региона, за да подкопае Запада, пише "Политико".

Сега лидерите на ЕС трябва да се възползват от геополитическия момент, за да обновят интеграцията на шестте малки, икономически крехки страни с общо население под 18 милиона в ЕС или рискуват да ги видят използвани от Русия и Китай в техните игри за власт.

Въпреки дълбокото разочарование от бързия темп на напредък, откакто ЕС официално им даде перспектива за членство през 2003 г., присъединяването към ЕС остава най-добрият възможен резултат за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, както и за останалата част от Европа.

Ако ЕС продължи да ги държи на една ръка разстояние, алтернативите могат да бъдат по-тясно обединяване с Русия, появата на нелиберална, необвързана зона, която може да се простира от Унгария до Турция, или — още по-лошо — низходяща спирала към нов въоръжен конфликт, включващ токсична смес от организирана престъпност и въоръжена миграция.

В някои западноевропейски столици, по-специално Париж и Хага, където умората от разширяването на ЕС е най-силна, има самодоволно предположение, че статуквото е управляемо и не представлява сериозен риск за европейската сигурност. Разбира се, хората в Западните Балкани са уморени от войната след ужасите от 90-те години на миналия век.

Ситуацията може да изглежда под контрол, но не е устойчива за неопределено време. Няма гаранция, че неразрешените конфликти в Босна или между Сърбия и Косово ще останат замразени с незначителни избухвания или че локализираното политическо насилие няма да ескалира, привличайки външни играчи и подхранвайки нови потоци от бежанци, оръжия и наркотици в ЕС. Неотдавнашните сблъсъци за автомобилни номера на косовските сърби показват как една малка искра може да запали пожар.

Нападението на руския президент Владимир Путин срещу Украйна изнерви много хора в региона, подхранвайки ултранационализма сред твърдолинейните проруски сърби и връщайки изпепеляващите спомени за смъртта и разрушението сред онези, които са преживели югославските войни през 90-те години на миналия век.

Москва се опитва да разпалва общославянския православен национализъм и да използва разделенията, където може. Тя оказа подкрепа на лидера на босненските сърби Милорад Додик в заплахите му да се отдели от Босна и разпространи дезинформация, за да засили враждебността на косовските сърби към правителството в Прищина.

Сръбските проправителствени медии предават руския разказ за войната в Украйна, а медиите, притежавани от Русия, допринасят за истерията срещу войната в Косово. Русия и Китай допринесоха за превъоръжаването на Сърбия. Москва също има мощен енергиен лост, тъй като Сърбия получава 80 процента от газа си от Русия, докато Босна е 100 процента зависима. Отчасти в резултат на това Сърбия отказа да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия, което предизвика раздразнение в Брюксел.

ЕС разполага с по-мощните дългосрочни лостове, ако желае да ги използва, предвид широко разпространения обществен стремеж за присъединяване към блока в целия регион, с изключение на Сърбия. Оттогава обаче Франция и Холандия водят съпротива срещу по-нататъшното разширяване главно поради опасения от миграция и организирана престъпност.

Съседните членки на ЕС Гърция и България дълго време възпрепятстваха кандидатурата на Бившата югославска република Македония за ЕС и НАТО, за да поискат тя да промени името си и да приеме тезата на София за собствената си история и българското си малцинство.

Дори след като се съгласи да промени името си на Северна Македония през 2018 г., Франция наложи вето върху започването на преговори със Скопие и Албания, за да изиска реформа на процеса на присъединяване, за да включи принципа на обратимост, когато има отстъпление. Разговорите най-накрая започнаха този юли, но Северна Македония все още трябва да промени конституцията си през следващата година, за да включи условията, договорени с България, потенциален политически капан за мечки, тъй като правителството няма голямо мнозинство.

Когато лидерите на ЕС побързаха да предоставят на Украйна и Молдова статут на кандидатки през юни в отговор на агресията на Русия, западнобалканските елити разбираемо се опасяваха, че техните страни ще бъдат избутани по-назад в линията за членство. По същия начин, когато германският канцлер Олаф Шолц поиска от ЕС да реформира системата за вземане на решения, за да отмени националните вета върху санкциите и данъчната политика, преди да бъдат приети нови членове, това прозвуча като още по-дълго чакане.

И така, какво трябва да направи ЕС сега? Първо, по-видим политически ангажимент.

ЕС започна по-добре тази година, като обръща внимание на дълго пренебрегвания регион. Проведоха се две срещи на върха ЕС-Западни Балкани — едната в региона за първи път — плюс възобновяване на Берлинския процес в подкрепа на регионалната икономическа интеграция в подготовката за присъединяване към единния пазар на ЕС. Лидерите на Западните Балкани присъстваха на учредителната среща на върха на нова Европейска политическа общност в Прага през октомври, мечтана от френския президент Еманюел Макрон.

Този ангажимент трябва да продължи.

Второ, изтъкване на ползите от присъединяването и участието.

ЕС трябва да промени своя тромав процес на присъединяване, за да разпредели повече от финансовите и пазарните предимства на членството предварително, докато кандидатите напредват с реформите. В момента те получават само малка част от предприсъединителната помощ, докато се присъединят.

ЕС трябва да покани министри от региона да присъстват на неформални заседания на Съвета по въпроси от общ интерес. ЕС трябва да насърчи страните от Западните Балкани да избират наблюдатели в Европейския парламент едновременно с европейските избори през 2024 г., така че да имат глас, ако не и право на глас, в законотворчеството на ЕС.

Разбира се, основната част от тежката работа трябва да бъде извършена в страните кандидатки, повечето от които далеч не отговарят на основните условия за демокрация, върховенство на закона, свобода на изразяване и борба с корупцията, за да отговарят на условията за членство.

Както винаги, това е проблем с кокошката и яйцето. Защо балканските политици биха направили болезнени реформи, които биха могли да разхлабят властта и парите им за такава далечна и несигурна перспектива? ЕС ще трябва да работи по-усилено отдолу, подкрепяйки гражданското общество, организациите на жените и малкия бизнес като двигатели на промяната, като същевременно предлага стимули и оказва натиск отгоре.

В този геополитически момент ЕС просто не може да си позволи да остави региона като отворена рана.

Източник: News.bg