Руска експертка: Не можем да обвиняваме бедните руснаци, които отидоха на война заради парите

"Руснаците имат три изхода: да се подчинят, да протестират, да избягат. Хората от големите градове избраха третия. Много от останалите, които са бедни и не разбират ситуацията, се подчиниха", казва Наталия Зубаревич.

Как се отрази първата година от войната на социално-икономическия живот на руснаците?

Наталия Зубаревич: Ако имаме предвид населението на големите градове, първият фактор са заминалите. Данните за тях се различават, но най-малко 300 000 души са напуснали страната през пролетта и есента, което представлява голяма загуба на човешки капитал. В периферията и в средните градове пък същата роля изигра мобилизацията. Що се отнася до доходите на населението - спадът не е толкова голям, а и руското население е свикнало да губи доходи. Днес нивата на доходите са както през 2012 година, т.е. сякаш последните десет години са били изгубени. Да, бедните хора получиха помощ от държавата: пенсиите бяха индексирани с 10 процента, беше вдигнат и прагът за социални помощи, така че днес повече руснаци получават финансова подкрепа от държавата. Всъщност кризата удари най-вече образованите хора, живеещите в градовете, хората с добри заплати - на тях никой не възнамерява да им помага.

Много професионалисти напуснаха Русия. Според законодателни нововъведения на хората ще бъде забранено да работят от разстояние. Какво въздействие ще окаже това върху руската икономика?

Наталия Зубаревич: Според оценки на министъра на цифровите технологии, около 10% от IT специалистите са напуснали Русия. Това не е малко. Сега искат да си ги върнат. Но тъй като държавата не знае как да работи с моркови, тя работи с тояга. "А, вие сте заминали? Тогава данъкът върху доходите ви ще стане 30%, а не 13%. Нещо повече, всички големи IТ компании ще забранят дистанционната работа извън страната." Не съм сигурна, че докато има риск от нова мобилизация, тези хора ще се уплашат от 30% данък. Най-вероятно те ще потърсят алтернативни начини на препитание в страните, които са напуснали.

Макар на фронта да бяха призовани 300 000 души, особено недоволство не се забелязва. Дори ми се струва, че мобилизацията минава незабелязано. Така ли е?

Наталия Зубаревич: Това бе силен удар по пазара на труда. Имаме отрасли, в които доминира мъжката заетост - аграрният сектор, строителството, транспортът, промишлеността. Там има сериозен проблем с кадрите - мобилизираните няма с кого да бъдат заменени. Трябва да имаме предвид и това, че хората отидоха на война с надеждата да припечелят повече - така им обещаха. И още нещо - цената на човешкия живот в периферията е значително по-ниска. Отношението към смъртта там е друго - Бог дал, Бог взел. Уви, това е факт, хората са бедни. Затова обещаните пари им изглеждаха фантастични. Трябва да проявяваме разбиране към това, че когато хората са бедни или много бедни, техните представи за живота са други.

Но те отиват да убиват...

Наталия Зубаревич: Голяма част от населението на Русия е напълно удовлетворена от пропагандата, която вижда и чува от телевизора. Бедните хора по правило нямат развита рефлексия и навици да правят причинно-следствен анализ - те живеят с днешния ден. Но не можете да обвинявате тези хора в нищо - те оцеляват. Хората са мобилизирани от държавата и ѝ се подчиняват, без морални критерии.

Защо?

Наталия Зубаревич: Хората са бедни. 12% от населението живее под скромния руски жизнен минимум. И още 13% малко над това ниво. Парите, които им бяха обещани, изглеждат фантастично. Хората са закъсали с кредитите и живеят от заплата до заплата. Освен това човешкият капитал в периферията, за съжаление в Русия, с нейното чудовищно неравенство в доходите и начина на живот, е много по-лош. Затова трябва да проявяваме повече разбиране към факта, че когато хората са бедни или много бедни, те имат различни представи за живота. Трябва да се отдалечим от московския снобизъм в това отношение. Руснаците в периферията живеят ден за ден. Това е нещастието на Русия, това е нейният проблем. Но не можете да обвините тези хора в нищо.

Като цяло руснаците имат три изхода. Първият е да се подчинят, вторият е да протестират, а третият - да избягат. Населението от големите градове избра третия изход, а основната част от останалите, които нямат ресурси и не разбират ситуацията, избраха да се подчинят и да отидат там, където ги праща държавата.

Колко жертви трябва да даде руската армия, за да започнат хората да се безпокоят? Кога настроенията дори в тази бедна покорна Русия могат да се променят?

Наталия Зубаревич: Не съм социолог, но отлично разбирам, че достатъчно щедрите обезщетения за загиналите и ранените успокояват семействата. Огромните бонуси за децата им при постъпването в университет също имат значение. А и казват на хората, че децата им са загинали за родината. Всичко това действа като един вид анестезия за голяма част от населението.

***

Наталия Зубаревич е специалистка в областта на социално-икономическото развитие на регионите и на социалната и политическа география. Интервюто е взето в рамките на предаването #вТРЕНДde на руската редакция на Дойче Веле.