The New York Times: Български заводи и секретни оперативни групи - Как Западът търси съветско оръжие

КОСТЕНЕЦ, България — Работата е проста, опасна и скоро ще бъде отворена за кандидати: пълнене на 122-милиметров артилерийски снаряд от съветски тип с експлозиви, които ще го превърнат в смъртоносен снаряд.

За жителите на Костенец, умиращ планински град в Западна България, това е добре дошла възможност въпреки риска от смърт. Това означава повече работни места в завода за боеприпаси Терем в покрайнините на града.

Фабриката спря производството на 122-милиметровите снаряди през 1988 г., когато Студената война наближи края си. Но скоро поточните линии ще заработят отново. Руската инвазия в Украйна превърна оръжията и боеприпасите от съветската ера в критично важни материали, докато западните нации се стремят да доставят на Украйна боеприпасите, от които се нуждае, за да осуети нападението на Москва.

И така, през януари, 35 години след като последните 122-милиметрови снаряди напуснаха завода в Терем, компанията възобнови производството.

Малките градове в България, с голямото си проруско население, може да изглеждат малко вероятни опорни точки на военните усилия на Украйна. Но една година след началото на войната, въпреки притока на сложни западни оръжия, украинската армия все още разчита предимно на оръжия, които стрелят със съветски стандартни боеприпаси. Съединените щати и техните съюзници в НАТО не произвеждат тези боеприпаси, а малкото страни извън Русия, които го правят, са предимно в бивша съветска орбита.

Това кара западните държави да се борят да намерят алтернативни източници, наливайки милиони долари в заобиколни решения, които пазят транзакциите тихи и избягват политически последствия и руски ответни действия. И това ги отвежда в някои от по-отдалечените райони на Източна Европа, като Костенец и малкото градче Сопот, на около 50 мили на североизток, където се намира друга държавна оръжейна фабрика.

Представители на посолството на САЩ присъстваха тихомълком на прерязването на лентата миналия месец за новата производствена линия в Костенец - събитие, което се проведе извън завода, в порутена ниска сграда в края на града. С новите работни места, които добавя, заводът може да се превърне в един от най-големите работодатели в Костенец.

„Това е голяма работа за града“, каза зам.-кметът Маргарита Минчева.

Състоянието на Сопот също се подобрява след инвазията. Тук се намира ВМЗ, оръжейна компания, която наема голяма част от местната работна сила. В неотдавнашен петък глухият тропот от експлозии издрънча по прозорците - това вероятно са тестове на прясно направени боеприпаси, каза кметът на града.

През годините ВМЗ е основен източник на доходи за жителите на Сопот, каза още кметът Деян Дойнов. „Вероятно няма нито едно семейство в града, чиито членове да не са работили или не работят в завода“, допълни той. „На практика нямаме безработица – само тези, които не искат да работят, са безработни.“

България има исторически близки връзки с Москва, въпреки, че е част от Европейския съюз и Организацията на Северноатлантическия пакт от началото на 2000-те години. Миналото лято разкритията, че България е доставяла оръжия на Украйна, въпреки силната опозиция срещу въоръжаването на Киев, предизвикаха фурор в политиката на страната.

Прогнозираният износ на оръжие на България през миналата година скочи, надхвърляйки 3 милиарда долара, около пет пъти повече от продажбите в чужбина през 2019 г., според правителствени оценки от данни, събрани през октомври.

Но това едва ли е единствената страна, която тихо допринася за военните усилия на Украйна. Люксембург доставя на Украйна оръжие с произход от Чехия. Брокери с пари в брой от Съединените щати претърсват фабрики в Босна и Херцеговина, Сърбия и Румъния за части. А Великобритания е сформирала тайна работна група за въоръжаване на Украйна, според документ, с който New York Times се е сдобил и служители, запознати с работата на работната група.

Значението на такива източници нараства, тъй като Украйна изгаря боеприпаси с неустойчива скорост – тази, която Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО каза миналата седмица, е „многократно по-висока от сегашната ни скорост на производство“.

„Това поставя нашата отбранителна индустрия под напрежение“, добави той.

През последните месеци Украйна е изстреляла между 2000 и 4000 артилерийски снаряда дневно, но би искала да стреля повече, за да може да си върне територията, превзета от Русия. В един момент миналото лято Русия изстрелваше по 50 000 снаряда на ден. Но този брой е намалял оттогава и Русия също страда от недостиг на боеприпаси.

Съединените щати увеличават собственото си производство на артилерийски снаряди шест пъти, за да запълнят празнините. Но произвеждат най-вече боеприпаси за стандартните гаубици на НАТО, които са изпратили в Украйна.

След като инвазията започна миналата година, Украйна и нейните съюзници започнаха да купуват съветски оръжия, където могат да ги намерят. Държавни украински компании са искали от брокери в Америка и другаде танкове, хеликоптери, самолети и минохвъргачки, според документи, получени от The Times.

Бъдещите доставчици излязоха от дълбините на световната търговия с оръжия, за да отговорят на търсенето. Миналия юни чешки продавач на оръжия е предложил на Украйна боеприпаси и дузина съветски модели наземни самолети, произведени между 1984 и 1990 г., за около 185 милиона долара, показват документите.

Както Великобритания, така и Съединените щати са финансирали сделки с помощта на трети страни и брокери в случаите, когато страните производителки не искат да бъдат публично идентифицирани като предоставящи оръжия на Украйна, казват хора, запознати с казуса.

Тайната работна група, създадена от британското министерство на отбраната, се съсредоточи върху получаването на боеприпаси в съветски стил, казват хора, запознати със случая. Задача, която стана по-трудна от напредването във войната и големите доставчици изчерпаха запасите си.

Миналия юни Великобритания сключи сделка с Пакистан за закупуване на 40 000 артилерийски снаряда и ракети, произведени от притежаваните от правителството Pakistan Ordnance Factories. Съгласно условията на сделката Великобритания ще плати на румънски посредник да купи пакистанските оръжия, показват документи. В официалните документи на сделката се казва, че оръжията ще бъдат прехвърлени от Пакистан във Великобритания, без да се споменава Украйна, показва документ, получен от The Times.

Сделката се разпадна, след като пакистанският доставчик не успя да достави боеприпасите, каза Мариус Росу, експортен директор на румънския брокер Romtehnica.

Такива проблеми са често срещани при сделки, разчитащи на брокери и далечни производители. Г-н Росу каза, че неговата компания не изпраща оръжия в Украйна. Той каза, че клиентите на други места могат да купуват оръжия от Romtehnica и по-късно да ги изпращат в Украйна.

„Това не е наш проблем“, каза той.

Служители от правителственото министерство, което контролира Pakistan Ordnance, не отговориха на въпроси относно предложената сделка.

Бюрократичните вратички и договореностите за преминаване дават на българските служители политическо прикритие, като същевременно подхранват военните усилия на Украйна - въпреки че прикритието е слабо завоалирано.

„Като се има предвид, че войната в Украйна все още бушува, къде смятаме, че ще бъдат изнесени снарядите?“ каза Люба, 41-годишна продавачка в магазин за хранителни стоки в Костенец, която отказа да назове фамилията си. „Не е ракетна наука да разберем, че производството му отива в Украйна.“

Българската оръжейна промишленост заемаше особена роля от края на Съветския съюз. Тя доставя оръжие и на двете страни във войната между Иран и Ирак и на Либия, наред с други клиенти, а след падането на Съветския съюз доставя на бунтовниците в Ангола и "тамилските тигри" в Шри Ланка.

Дори след като България се присъедини към Европейския съюз и НАТО, нейната оръжейна индустрия продължи да изпомпва боеприпаси от съветски калибър. Това създаде възможност, след като Съединените щати изпратиха войски в Афганистан и Ирак. Американските съюзници в тези страни използваха оръжия от съветската епоха, а Съединените щати купуваха боеприпаси от България, за да ги доставят.

След началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. там се появиха български боеприпаси - вероятно част от кампанията за въоръжаване на групировки, борещи се срещу сирийския режим.

Това постави България в противоречие с Русия, която подкрепи правителството на сирийския президент Башар Ал-Асад. Руски убийци отровиха български търговец на оръжие през 2015 г. и оттогава поредица от необясними експлозии разтърсиха български оръжейни компании.

Продавачката Люба каза, че присъствието на оръжейния завод Терем, който беше разтърсен от случайна експлозия през 2014 г., прави Костенец руска цел.

„Ние сме обикновени хора; вероятно никога няма да разберем какво точно правят там“, каза тя.

Случайно насрочени избори помогнаха да се улесни пътя на България да стане основен доставчик за Украйна. През есента на 2021 г., по време на подготовката на Русия за нахлуването, нова партия пое властта и Кирил Петков, дипломираният в Харвард министър-председател, реши, че е моментът, в който България може да се отвърне от Русия и да се обърне към Запада.

„Искахме да бъдем от правилната страна на историята“, каза той в интервю този месец.

Управляващата коалиция на г-н Петков включваше исторически приятелски настроена към Русия партия, която се противопоставяше на изпращането на оръжия за Украйна, така че те измислиха решение, което щеше да позволи на България да отрече официално, че въоръжава Украйна: Правителството ще одобри износа за други страни от Европейския съюз, включително Полша. Веднъж стигнали там, оръжията можели да пътуват до Украйна, без България да е намесена.

Продажбите се повишиха и фабриките увеличиха производството си. Скоро българските боеприпаси ще представляват една трета от доставките за Украйна, каза г-н Петков.

Правителството на г-н Петков падна няколко месеца по-късно, когато друга партия напусна коалицията му. Но дотогава имаше достатъчно импулс, за да продължи износът, въпреки, че други политици в България критикуваха решението да се помогне в борбата с Русия.

От другата страна на жителите по високите заснежени планини в Сопот, които работеха там, им казаха, че ВМЗ е увеличил производството, след като Русия нахлула в Украйна, и сега заводът работи от понеделник до събота.

„ВМЗ е бил и е неразделна част от живота на града“, каза 63-годишен служител, който работи там повече от четири десетилетия и който отказа да назове името си от страх от възмездие. След цялото това време, каза той, тялото му все още е напрегнато в дните, когато компанията тества експлозивите.

И подобно на ВМЗ, независимо дали жителите на Сопот решат да го признаят или не, войната в Украйна се превърна в част от ежедневието им.

„Ще прозвучи цинично, ако ви кажа, че искам мир“, каза мъжът тържествено. "И в същото време работя в оръжеен завод,“ добави той.

Източник: The New York Times

От Томас Гибънс-Неф, Джъстин Шек и Боряна Джамбазова