Смяната на времето: най-важните въпроси и отговори

Кога времето се сменя за първи път?

Това става на 30-и април 1916-а година в Германската империя, както и в Австро-Унгария. Идеята е по този начин да се спести енергия от изкуственото осветление, необходимо за вечерните боеве по време на Първата световна война. Оттам нататък редица други европейски държави, включително противниците във войната Великобритания и Франция също решават да въведат лятното часово време.

В ЕС единни правила за смяната на времето съществуват от 1996-а година, а в България лятното е въведено за първи на първи април 1979-а.

Помага ли смяната на времето наистина да се пести енергия?

Най-вероятно не или в съвсем малък мащаб. "Не може да се пресметне точно колко енергия се пести при преминаването към лятно часово време, тъй като смяната води от една страна до по-ограничено, но от друга до по-високо потребление", заявяват от Федералната служба по околна среда.

През лятото е светло по-дълго време и хората палят лампите по-късно. Но пък днес енергийната ефективност на осветителните тела е много по-висока, отколкото през 1980-те години, респективно спестяването не е особено голямо. А и понеже чесовниците се изместват с час напред, хората трябва да стават по-рано. Тъй като през пролетта и есента сутрин често е доста студено, в резултат лятното часово време води до увеличение на потребяваната топлинна енергия, посочва германската медийна мрежа RND.

Какви проблеми поражда смяната на времето за организма?

Хронобиологът Хенрик Остер обяснява пред web.de, че смяната на времето влияе върху вътрешния часовник на хората: "Всяка клетка в тялото ни има свой малък часовник, който измерва времето. Съществува и централен часовник, който контролира всички часовници и се грижи за регулирането на процесите в тялото ни през деня. Това са например апетитът, сънят и храносмилането. Ако ставате с будилник, макар тялото ви да е искало да продължи да спи, действате срещу вътрешния си часовник".

Хронобиологията е против смяната на времето два пъти годишно, изтъква Остер. "Тя нарушава ритъма и води до много усложнения, защото се налага да се променят много точно определени във времето процеси, например в болниците или в селското стопанство. В този процес се допускат и грешки. Това не би се случило, ако смяната не се извършваше."

Експертът посочва, че смяната на времето е особена ситуация, тъй като във външните обстоятелства не се променя нищо - слънцето не започва да изгрява по-рано и да залязва по-късно. Ние сами се принуждаваме да влезем в друга времева зона. В първите дни повечето хора просто спят по-малко - продължават да си лягат късно, макар че трябва да стават рано. В тази преходна фаза възниква дефицит от сън и той трае няколко дни, докато се постигне баланс. Ако се прекарва повече време навън и сутрин отрано се гледа слънцето, това помага за изместването на вътрешния часовник.

"По-трудно се справят тези, които са от късните хронотипове, т.нар. сови - хората, които си лягат късно и биха искали и да стават по-късно. При тях особено с въвеждането на лятното часово време адаптацията може да трае и повече от седмица", посочва Хенрик Остер. Той казва, че здравите хора нямат проблеми с промените, но който страда от заболявания, може да изпита допълнителен стрес от промените.

Как се отразява смяната на времето на икономиката?

И икономическите експерти отдавна критикуват смяната на времето. Тя не носи никакви икономически предимства, по-скоро е обратното, смята професорът по икономика Корбиниан фон Бланкенбург, цитиран от "Ханделсблат". "Половингодишната смяна на часовото време всеки път действа като спирачка на икономиката: процесите спират, служителите са недоспали, разписанията трябва да се нагласят към новото време", коментира той.

Същевременно липсва оценка на последиците от премахването на смяната на времето за вътрешния пазар на ЕС. Фон Бланкенбург предупреждава, че въвеждането на допълнителни часови зони - например ако Франция се придържа само към лятното, а Италия само към зимното часово време - би довело до осезаеми отрицателни ефекти за търговията на Европа.

Какво мислят обикновените хора по въпроса?

В днешна Германия 75 процента от населението са против смените на часовото време, а в европейски мащаб процентите са дори повече - 84. Данните са от проучване още от 2018-а година, но така и не са довели до реакции на политическо ниво.

Вижда ли се краят на различните видове време в Европа?

Сред държавите от ЕС все още няма консенсус по въпроса, макар Европейският парламент да се произнесе още през 2019-а година "за" отпадането на смяната на времето. Правителствените ръководители обаче все още нямат общо решение - различните страни продължават да се чудят искат ли отмяна или не, а ако се действа некоординирано, Европа може да попадне в хаос от различни часови зони.

Кои страни изобщо не сменят времето си?

Сред страните, в които никога не е имало смяна на времето са Саудитска Арабия, Индонезия, Камерун, Централноафриканската република и Конго. На Русия, Китай и Бразилия също не им се налага да местят стрелките на часовника.