AFP: Няма изгледи кризата в България да приключи в неделя

Българите се отправят към избирателните секции в неделя за пети път в рамките на две години, като най-бедната членка на ЕС - традиционно близка до Москва - е разделена по отношение на инвазията в Украйна. Така обявява предстоящите избори у нас френската информационна агенция „Франс прес“, пише БГНЕС.

Статията подчертава, че войната е изострила политическите сътресения, обхванали страната от 2020 г. насам. Според нея предстоящите избори заплашват да върнат още един фрагментиран парламент, неспособен да сформира стабилно правителство.

"Счупихме рекорда по брой избори", заяви анализаторът Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. Проучванията на общественото мнение преди вота в неделя прогнозират ниска избирателна активност, като мнозина в столицата София не крият гнева и разочарованието си.

Александра Кирова, която участва в масовите демонстрации през 2020 г. с призив за промяна, заяви пред АФП, че този път дори няма да гласува. "Осъзнах, че се случва нещо доста необмислено (по време на протестите). Логиката беше: "Да свалим тези и тогава ще видим", каза 41-годишната жена, която се е върнала в България, след като е завършила докторантура във Франция. "Ние просто поставихме бомба, която тиктака. Това, което виждаме сега, е резултатът", каза тя и добави, че сега се е съсредоточила върху семейството си, за да се "дистанцира емоционално" от болката на политиката.

Проруски нагласи

Според последните социологически проучвания партията на Борисов ГЕРБ се движи с около 25 процента разлика от прозападната реформаторска партия "Продължаваме промяната" (ПП). Водена от 42-годишния Кирил Петков, завършил Харвард, който за кратко беше премиер през 2022 г., ПП обедини сили с малката дясна коалиция Демократична България. Но ако някой от двата блока иска да състави правителство, те вероятно ще се нуждаят от партньори от "партии, чийто имидж е опетнен от съмнения за корупция", каза Смилов пред АФП, "или чиято позиция спрямо Украйна е проблематична".

Ултранационалистическата партия "Възраждане", която се издига в социологическите проучвания, и социалистическата БСП, наследница на бившите комунисти, защитават Кремъл след нахлуването на Москва в Украйна.

Според АФП мнозина в страната-членка на НАТО гледат на изток, почитайки Русия като страната, която през 1878 г. сложи край на петвековното османско владичество.

Проруският президент на страната Румен Радев, който назначи временни кабинети между поредицата от избори, заклейми Петков и неговите съюзници като "подстрекатели към война". Той се обяви и против изпращането на оръжия в Украйна.

Подкопаване на доверието

"Политическите сътресения могат да продължат още една или две години", каза Добромир Живков, ръководител на изследователската агенция Market Links, като предупреди, че това може да подкопае още повече доверието в България.

София вече трябваше да се откаже от целта си да се присъедини към еврото през 2024 г., а освен това все още чака пълния размер на европейските средства от плана за възстановяване след Ковид. Присъединяването към Шенгенската зона за свободно пътуване отново беше отложено след възражения от страна на Нидерландия и Австрия, които бяха обезпокоени от мигрантските потоци.

На всичкото отгоре петте избори струваха на страната цяло състояние. Сметката се оценява на повече от 400 милиона лева (204 милиона евро) - приблизително годишният бюджет на министерството на културата на страната, завършва агенцията своя коментар.