"Поток", "Редут", "Щит": руските частни армии в Украйна

Наскоро създателят на „Вагнер“ Евгений Пригожин за пореден път обвини руското военно ръководство и лично министъра на отбраната Сергей Шойгу, че не осигуряват достатъчно муниции за неговите наемници. Ако имал повече муниции, броят на убитите бойци на „Вагнер“ в Украйна щял да е пет пъти по-малък. Пригожин първоначално заплаши, че ще ги изтегли от Бахмут, но впоследствие се отказа от тези планове, припомня АРД.

По съветско време Пригожин е осъждан за криминални деяния, а след разпадането на СССР стана известен собственик на ресторант и близък приближен на руския президент Путин. Фактът, че днес Пригожин играе толкова важна роля във войната срещу Украйна, се дължи на слабостта на редовната руска армия. Наемниците от „Вагнер“ запълват недостига на войници, възникнал след началото на инвазията в Украйна. Обикновено те се изпращат на първа линия на бойните действия, където се дават и най-много жертви. Така беше при завземането на градове като Попасна и Лисичанск на фона, така е и сега в битката за Бахмут, която е особено ожесточена и кървава.

На фронта са съперници

Едно от големите предимства на използването на наемници е в това, че много по-лесно се прикрива броят на убитите. Пригожин обаче явно се превръща във все по-сериозен проблем за руското военно ръководство. Извън самоуверените му изяви той очевидно има своя собствена цел: да покори Бахмут и да затвърди позицията си на победител във войната. „Министерството на отбраната трябва да отбранява целия фронт, докато Пригожин се интересува само от завземането на Бахмут“, казва американският военен експерт Роб Лий, цитиран от АРД.

Същевременно руското военно ръководство се опитва да отслаби позициите на Пригожин на фронта, използвайки по-активно наемници от други групи там, където е ангажирана армията „Вагнер“. Това твърдят военни анализатори от Великобритания и от САЩ. Руските военни блогъри разказват най-вече за две такива групи с имената „Поток“ и „Редут“, които се бият на фронта в Бахмут. Те обаче далеч не са така мощни като „Вагнер“, посочва АРД. Бойците от „Поток“ също страдат от недостиг на муниции и укрития, а и командването им не е добро, поради което те искали да се изтеглят от фронта. Има и оплаквания, че бойци на „Вагнер“ ги измъчвали и заплашили с разстрел.

Какво е известно за „Поток“ и „Редут“

За „Поток“ и „Редут“ се смята, че са финансирани от „Газпром“ и са свързани с Министерството на отбраната, макар за подобни групировки невинаги да е ясно на кого точно се подчиняват и дали става дума за наемници или за редовни войници, отбелязва АРД. По данни на „Новая газета“, която се списва в изгнание, групата „Редут“ е охранявала съоръжения от концерна „Стройтрансгаз“ в Сирия, принадлежащи на близкия до Путин олигарх Генадий Тимошенко. Бойците на групировката „Редут“ били изпратени в Украйна след началото на войната през 2022 и междувременно били дали огромен брой жертви. „Поток“ пък е сформиран от охранители на „Газпром“, който по всяка вероятност и финансира наемниците. И „Поток“, и „Редут“ били подчинени на отряд от запасняци към руската армия. Въпросният отряд обаче не е напълно комплектован и не разполага с тежки оръжия и артилерия, пише още германската медия.

И други частни групировки

Смята се още, че руското Министерство на отбраната разчита и на други наемнически групи като например „Патриот“ и „Щит“, които също са работили в Сирия. За „Патриот“ се предполага, че е на пряко подчинение на военния министър Сергей Шойгу. АРД пише, че и към руските тайни служби са били създадени частни формирования по сигурността, например във връзка със специалната част „Вимпел“, която е към вътрешното разузнаване ФСБ. Бившият високопоставен офицер от „Вимпел“ Евгений Бендерски ръководи служби по сигурността, в които работят ветерани от специалните части. Съгласно проучванията на платформата „Белингкат“ тези ветерани са действали в Ирак и в Русия.

За момента руското военно командване очевидно не може да се откаже от услугите на „Вагнер“, а другите наемнически групи не са в състояние ефективно да заместят „Вагнер“ на фронта.

Автор: Силвия Щьобер АРД