Руски опозиционер: Путин ще умре, ако откаже да се предаде

Иля Пономарьов е един от хората, които добре знаят каква е цената да се опълчиш на властта в Русия. Започнал политическата си кариера като депутат в Държавната дума, днес той се намира в Украйна и наблюдава от първия ред ужаса на войната. Опозиционерът вярва, че Владимир Путин трябва да се предаде и да сложи край на хаоса и лудостта, които заплашват да сринат света и да го превърнат в безлюдна пустиня. Иля Пономарьов даде специално интервю за предаването "Офанзива" по NOVA NEWS.

Вие ставате депутат в Държавната дума през 2007-ма година, как изглеждаше Русия тогава?

Още тогава Русия беше започнала да се превръща в авторитарна държава. Авторитаризмът се развиваше успоредно с времето, създавайки илюзии за това какво може да бъде направено. Вероятно това е и причината няколко години след избора ми – между 2008 и 2011 година, когато Медведев беше президент, да опитаме да провокираме промени в страната, да развием демокрацията и да работим заедно върху модернизирането на икономиката. Искахме да създадем нова класа, която да бъде основната движеща сила за развитието на Русия. В момента, в който Путин осезаемо се настани на политическата сцена обаче илюзиите ни си отидоха завинаги.

А как изглежда Русия сега, години по-късно?

Държавата в момента се намира някъде по средата между авторитаризма и тоталитаризма. Русия се превърна в една много репресивна страна. Ако преди можехме да кажем, че има олигархичен капитализъм, че са налице отделни центрове на властта, които се състезават помежду си, то сега ситуацията е много по-различна. Основната причина за това е войната. Почти всички човешки свободи са сведени до нулата. В момента правителството е съставено от т.нар. „технократи” – аполитични хора, които се опитват да успокоят съвестта си чрез твърденията, че правят всичко възможно, за да може руската икономика да функционира нормално. Очевидно е обаче, че тези хора са просто марионетки, контролирани кукли на конци. Ясно е, че политическото лидерство, че властта е изцяло съсредоточена в ръцете на Владимир Путин. Нещо, което противоречи на основния закон.

Вие сте единственият депутат, който през март 2014 година гласува против анексирането на Крим – защо взехте това решение?

Защото това анексиране беше доста лошо за моите избиратели. Чрез начина, по който гласувах, аз просто изпълних задълженията си, изпълних дълга си спрямо хората, които са гласували за мен. Беше ме грижа както за държавата, така и за хората, които са част от нея. За съжаление обаче всички страшни прогнози, които определиха това накъде ще отиде моят глас, се сбъднаха. През онзи период се опитвах да убедя хората, че анексирането на Крим ще причини много проблеми на руското общество, че ще стане повод за санкции, за война и сериозни кръвопролития. Тези мои страхове се материализираха и доведоха до изолацията на страната. Нещо, което със сигурност е много лошо и би могло да застраши съществуването на Русия като държава.

Година след това срещу Вас е образувано наказателно дело, а по-късно сте обявен за международно издирване. Това ли е начинът, по който Русия се разправя с опозиционерите, с хората, които не са едно мнение с властта?

Да, това е обичайният подход на правителството на Путин. Те създават фалшиви криминални случаи и започват преследване на опонентите, на инакомислещите. Това се случи не само с мен, а и с много други членове на опозицията в Москва. Всички виждаме какво се случва вътре в страната. Ако погледнем назад във времето, ще видим как властта се опитваше да подвига различни обвинения, базирани на икономически договори, искайки да ни компрометира. Заформи се един омагьосан кръг - докато ние казвахме, че правителството е пълно с крадци, то отговаряше, че опозицията също е крадлива и корумпирана. В момента руската власт вече не се нуждае от този подход. Сега те просто обвиняват опозиционерите в екстремизъм, тероризъм и такива неща. Във времената, в които аз бях в обсега на съдебната система на Москва, най-суровите наказания бяха от около 10 години лишаване от свобода. Днес обаче те не спират да растат, стига се дори до 25-годишни присъди, като тази на Владимир Кара-Мурза.

В една от своите речи Вие наричате членовете на „Единна Русия”, партията, която стои зад президента Путин, мошеници и крадци. Фраза, първоначално използвана от Алексей Навални. Все още ли сте на това мнение?

Да, моето мнение все още е такова. Единствената промяна е, че когато произнесох своята реч, тези хора просто крадяха, сега ръцете им са изцапани с кръв, защото те са отговорни за смъртта на стотици хиляди хора. Те не са просто мошеници и крадци, те са престъпници.

В момента Вие се намирате в Киев и наблюдавате войната от първо лице. Какво можете да ми разкажете за ситуацията на фронта?

Всички очакват голямата контраофанзива. За съжаление, все още има много ракетни атаки по цивилни цели. Те станаха по-чести около майските празнични дни, по-специално осми и девети май – тогава имаше доста сериозни атаки срещу украинската столица. В крайна сметка обаче ходовете на Русия са безполезни – защитата, която Украйна има, успява да блокира повечето ракети, преди те ударят целта си. За съжаление, все още има много цивилни хора, които се превръщат в косвени жертви на безумието на войната. В момента украинската армия прави много тестове на бойното поле и опитва да идентифицира, както своите собствени слаби страни, така и ахилесовите пети на руските войници. Съвсем скоро ще станем свидетели на началото на сериозна контраофанзива.

Какво можете да ми кажете за едно събитие, което разбуни духовете в последно време – нападението с дрон срещу Кремъл?

Мисля, че зад тази атака стои група от руснаци. Тяхната цел беше доста ясна – искаха да спрат военния парад на девети май, да вдигнат завесата на пропагандата и да покажат на обикновените хора какво наистина се случва в Русия. Знаете ли, всички тези атаки и различни събития, които бележат хода на войната, рядко стигат в своята цялост до руските граждани. Мисля обаче, че след като всички видяха колко по-малък и скромен беше военният парад този май, обществото започна да осъзнава и да коментира помежду си всичко, което се случва отвъд завесата на пропагандата. Сама по себе си атаката не може да достави послание или съобщение. Това, което говори повече от 1000 думи обаче, са последиците. В крайна сметка хората осъзнаха, че администрацията на Путин не контролира ситуацията.

Какъв ще бъде отговорът на Русия?

Най-добрият отговор би било това Русия да се предаде – нищо друго. Всъщност ние видяхме отговора на Русия. Путин някак успя да „вземе заложници”, успя да изкуши някои световни лидери, които присъстваха на военния парад в Москва. Сигурно си спомняте, че миналата година никой не се появи. Дори и онези, които изглеждат като съюзници на Путин – президентът Лукашенко например, не поискаха да отидат. Тези, които се престрашиха да го направят тази година, със сигурност са били принудени по един или друг начин. Путин искаше да има световни лидери на парада, за да е сигурен, че на девети май няма да има нова атака срещу Русия. Политическият елит, който се беше събрал на площада, изглеждаше доста изплашен. Хората постоянно се взираха в небето, потрепваха при всеки по-силен шум – това означава, че наистина ги е страх.

По време на парада в Москва, Владимир Путин заяви, че за Русия няма неприятелски и враждебни народи, както и, че истинската война всъщност се води срещу Русия. Как ще коментирате тези негови думи?

Вижте, Путин е известен с това, че лъже. Обикновено подходът му, за да пробутва лъжите си, е методът на огледалото/огледалният метод. Щом президентът каже, че властта е миролюбива, то това със сигурност значи, че тя е враждебна. Ако чуете Путин да казва, че светът атакува Русия, то това означава, че всъщност самият той атакува света. Всеки път, когато слушате негови речи, трябва да знаете, че истината се намира на 180 градуса от това, което той говори.

Какво бихте казали на руския президент?

Единственото, което бих му казал в настоящия момент, е да се предаде. Ако го направи, все пак, ще има справедлив съдебен процес. Да, Владимир Путин вероятно би влязъл в затвора, но поне ще остане жив. Ако той откаже да се предаде, най-вероятният изход от ситуацията е смъртта му, при това в доста близко бъдеще.