Защо в Турция се стигна дотук

След над 20-годишното управление на Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), в Турция смяната на властта в полза на опозицията изглеждаше по-вероятна от когато и да било. Но събитията невинаги се развиват така, както сме си представяли. Така че едва на балотажа ще разберем кой ще бъде новият президент на Турската република.

Ердоган упражнява властта си все по-диктаторски, а имиджът му се пропуква. Причина за това е окаяното икономическо положение, което поражда разбираемо недоволство у хората. Въпреки това опозицията не успя още на първи тур да спечели президентския пост. И така след две седмици предстои решителният сблъсък между Реджеп Ердоган и неговия съперник Кемал Кълъчдароглу.

"Не вярвайте на социологическите проучвания"

Когато след полунощ пред партийната централа на ПСР се събраха фенове на Ердоган, той самият първоначално не искаше да се покаже. Все още нямаше окончателни изборни резултати, все още не се знаеше дали в понеделник вече ще има избран президент. Въпреки това от чудовищно огромните високоговорители цяла нощ кънтеше песента "Реджеп Тайип Ердоган, Реджеп Тайип Ердоган - нашият президент".

Ако се вярва на социологическите агенции, вчера кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу трябваше да спечели. "Не вярвай на нито едно допитване. В тези агенции никой не говори истината. На балотажа Ердоган положително ще спечели. Кълъчдароглу губи изборите" - така коментира резултатите нашият шофьор Седат, който в 1 часа през нощта ни откара от централата на ПСР към хотела. Разочарованието бе изписано на лицето му.

Как се стигна до този резултат?

Естествено, сега всички се питат: Защо се получи такъв резултат? От "Добрата партия" дойдоха малко гласове, а това не подпомогна каузата на Кълъчдароглу. Прокюрдската "Демократична партия на народите" (ДПН) не събра необходимите поне 10%, което навярно се дължи на факта, че този път не издигна собствен кандидат за президент. Не всички потенциални нейни избиратели си направиха труда да гласуват. Мнозина кюрди така и не успяха да преглътнат официалната подкрепа на своята партия за Кълъчдароглу.

Има и друго: предизборната борба до голяма степен се водеше за сметка на милионите бежанци в Турция, а това донесе гласове на националистите. Всички си мислеха, че те ще получат минимални проценти, ако не и под 1%. Но доста гласоподаватели подкрепиха позицията, че бежанците трябва да се прибират в своите държави. Националистът Синан Оган грабна над 5%, а ултранационалистическата "Партия на националистическото движение", за която проучванията предвиждаха 7%, получи 10%.

В предизборната борба с натрапчива честота долиташе реч на насилието, на агресията и на заплахите - особено от лагера на Ердоган. Ако има нещо, което Ердоган владее виртуозно, то е тъкмо демонизирането на политическия противник. Например: как Кълъчдароглу бил марионетка в ръцете на кюрдите. Самият Ердоган обаче бил нещо съвсем различно: "Ние приемаме нареждания само от Аллах и от народа!", възкликна Ердоган в два часа след полунощ, когато се появи с микрофон на балкона на партийната централа. А в рамките на предизборната си кампания той отправи следния апел към избирателите: "Вярвайте по-скоро на един богобоязлив човек, отколкото на един пияница."

Изборите и земетресението

Непосредствено след опустошителното земетресение през февруари, което отне живота на повече от 51 000 души само в Турция, всички мислеха, че избирателите в особено пострадалите райони (където ПСР получава най-голяма подкрепа) ще накажат Ердоган за отчайващото неумение да помогне на хората в тази криза. Но не стана точно така.

В тези райони ПСР и Ердоган изгубиха само някакви 2% от гласовете, при това процентите отидоха не при Кълъчдароглу, а при кандидата на националистите Оган. Ердоган не беше наказан нито заради катастрофалното икономическо положение, нито заради високата инфлация и още по-високата безработица, нито пък заради масивното изтичане на мозъци, особено на млади университетски абсолвенти. Очевидно мнозина вярват, че сегашният президент ще може отново да изведе държавния кораб в спокойни икономически води.

През следващите 14 дни всички погледи ще бъдат насочени към кандидата на националистите Синан Оган. Като нагласа и идеология той е по-близък до предизборния съюз, сглобен от Ердоган. Сега всички козове са именно в ръцете на Оган. Със своите пет процента, получени на изборите вчера, той се намира в изключително комфортната ситуация да изчака предложенията, които ще му направят управляващата партия и опозицията. Защото и едните, и другите знаят, че Оган държи ключа към властта.

Вярно, че в миналото Оган неведнъж е атакувал Ердоган, но това изобщо не означава, че непременно ще подкрепи Кълъчдароглу. Защото, както вече стана дума: събитията невинаги се развиват според очакванията и надеждите ни.

Автор: Еркан Арикан