Международният валутен фонд: Инфлацията в Източна Европа ще се задържи доста над целта

До 2024 г. инфлацията ще се задържи доста над целевите нива, въпреки че от края на миналата година като цяло тя спада. Това прогнозира за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Думите ѝ бяха отправени по време на встъпителна реч на конференция, организирана от Хърватската национална банка и МВФ, на тема "Политиката в бурни води: Насърчаване на устойчивостта в Централна, Източна и Югоизточна Европа", в Дубровник, Хърватия, съобщиха за БТА от българското представителство на Фонда.

Поредица от наслагващи се сътресения – пандемията от КОВИД-19, кризата с разходите за живот, ускоряването на изменението на климата и особено войната на Русия в Украйна – засегнаха силно региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, посочва Георгиева.

За Украйна войната е абсолютно опустошителна, както за живота на хората, така и за икономиката. В останалата част от региона войната предизвика безпрецедентна криза на доставките на природен газ и инфлация при цените на хранителните продукти, която засегна най-вече най-уязвимите, подчертава ръководителят на МВФ.

Войната също така ускори геоикономическата фрагментация. Европейските и световните вериги за доставки трябваше да се приспособят към новите реалности.

Всичко това означава трайно висока инфлация и слаб растеж за региона, алармира Георгиева.

Що се отнася до растежа, тя обяснява, че регионът е изправен пред сериозни икономически проблеми. "Сравнихме настоящите си прогнози с прогнозата ни за региона отпреди пандемията, като изключихме Беларус, Русия и Украйна", казва още тя и добавя: "Равнището на реалния БВП през 2024 г. се очаква да бъде с 3,5 на сто по-ниско спрямо това, което очаквахме в началото на 2020 г.".

Управляващият директор на МВФ посочва три големи предизвикателства пред региона. На първо място тя изтъква намаляването на инфлацията "като същевременно се поддържа възстановяването и се полагат основите на бъдещия растеж". За целта е необходимо паричната, фискалната и структурната политика да работят съгласувано, препоръчва още тя.

Второто предизвикателство пред региона е енергийната сигурност. Осигуряването на енергия изисква изграждането на мащабни инфраструктурни връзки. "Проектът за синхронизация на балтийските държави и свързване на Естония, Латвия и Литва с електроенергийната мрежа на ЕС е чудесен пример за това", казва Георгиева.

Според нея за постигне на напредък както по отношение на енергийната сигурност, така и по отношение на целите, свързани с климата, регионът трябва да повиши публичните и частните инвестиции във възобновяеми енергийни източници. "Правителствата могат да приемат по-амбициозни цели за намаляване на емисиите и по-ефективни политики за постигането им. Необходимо е ценообразуване на въглеродните емисии - това е най-бързият и най-ефективният начин за постигане на целите в областта на климата".

Третото предизвикателство пред региона е да се възползва от възможностите в един фрагментиран свят. Днес разпокъсаността създава както рискове, така и възможности за региона, обяснява управляващият директор на МВФ.

Възможно е някои производства да се преместят по-близо до "дома". По-конкретно, мултинационалните компании могат да обмислят преместването на производствата си от отдалечени места, като например Азия.

"Чрез правилните политики перспективите пред региона могат да бъдат светли, въпреки че плаваме в бурни води", казва в края на изказването си Георгиева, добавяйки, че политическите съвети и техническата помощ, предоставяна от МВФ в области като управлението на публичните инвестиции "помогнаха на региона да преодолее тригодишните сътресения".