The Economist: Военният конфликт в Украйна очертава контурите на нова Европа

Войната в Украйна очертава контурите на нова Европа и на този фон е изключително важна позицията на Германия и Франция, чиито лидери се опитват да разберат как биха могли да преодолеят различията помежду си, коментират в редакцията на британското списание The Economist.

"Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

В резултат на военните действия на Русия в Украйна започват да се очертават контурите на нова Европа. В нейните източни и северни покрайнини Финландия и Швеция се присъединяват към НАТО. Украйна и Молдова получиха от Европейския съюз статут на кандидати за членство в елитния клуб, състоящ се от 27 страни. Дълбоки промени настъпват и в историческия център на Европа. След неловка пауза лидерите на Франция и Германия се опитват да разберат какво означава всичко това за страните им и как могат да преодолеят различията си.

Френско-германското рестартиране започна, поне символично. На 6 юни канцлерът на ФРГ Олаф Шолц прие френския президент Еманюел Макрон в Потсдам, където живее. Двамата се разходиха из китното градче, а след това вечеряха почти три часа. Срещата им бе част от усилията да се преодолее периода на взаимно раздразнение. Ситуацията достигна връх миналата есен, когато Франция отмени съвместно заседание на кабинетите в Берлин и Париж. Сега такова бе организирано. И германците поканиха Макрон да дойде през юли на пълно държавно посещение, първото по рода си от 23 години.

Всяка страна е изправена пред предизвикателства, които застрашават нейните основи. Въоръженият конфликт в Украйна обърна с главата надолу следвоенния икономически модел на Германия, който се основаваше на евтини руски енергийни ресурси и износ за Китай. Страната се отказа от руския природен газ. Десетилетия наред Берлин не признаваше самата идея за използване на твърда сила, но сега Германия прави щедри военни доставки на Украйна. Тя ще похарчи допълнителни 100 милиарда евро за собственото си превъоръжаване. Ще мине много време преди Zeitenwende (исторически повратен момент) да даде желания резултат, но Германия се променя.

Във Франция промените са по-малко забележими, но също толкова значими. Не става въпрос за икономическия модел, който е по-малко зависим от износа, отколкото германската икономика. Не, благодарение на ядрената енергия Франция не зависи от руския газ. По-скоро Париж днес е зает с преосмисляне на европейските граници, съюзи и проблеми със сигурността. Франция традиционно не е толкова ентусиазирана относно разширяването на ЕС и третира страните от Централна и Източна Европа като младши партньори. През 2003 г. президентът Жак Ширак пренебрегна източноевропейските страни, които се стремяха към членство в ЕС, когато те пожелаха да подкрепят американската операция в Ирак (Франция се противопостави на решението на САЩ), като заяви, че са "пропуснали възможността си да замълчат“. И дори през 2019 г. Франция наложи вето на преговорите с Албания и Северна Македония за членство в ЕС.

Войната в Украйна ускори структурните промени. Новината бе подкрепата на Франция за идеята за разширяване на ЕС. По време на посещение в Киев през юни миналата година Макрон се застъпи за предоставянето на Украйна и Молдова на статут на кандидатки за членство в Общността. Освен това Франция отмени ветото върху кандидатурите на Албания и Северна Македония. В реч на 31 март в Словакия Макрон неочаквано обяви, че разширяването на ЕС трябва да стане "възможно най-скоро“. "За нас въпросът не е дали трябва да се разширим или не, а как да го направим“, припомня изданието думите му. Спомняйки си за Ширак, Макрон призна пред публиката от Централна и Източна Европа, присъстваща там: "Понякога пропускахме възможността да слушаме“.

Подобни изказвания са успокояващи за онези, които притеснено смятаха, че предложението на Макрон за Европейска политическа общност е трик за забавяне на процеса на разширяване на ЕС. Създадена да обедини държави от Великобритания до Грузия, тази платформа трябва да провежда конференции два пъти годишно. Втората среща на Общността се състоя на 1 юни, само на 20 километра от украинската граница. Тъй като президентът на страната Володимир Зеленски присъства на срещата, тя се превърна в демонстрация на единство с воюващата Украйна, както и подкрепа за нейната домакин - Молдова. Сега Франция вижда границите на ЕС като простиращи се на изток. Бившият съветник на Макрон по европейските въпроси, Александър Адам, написа наскоро, че руският териториален ревизионизъм е превърнал разширяването в "геополитическа необходимост... вече няма стабилна сива зона между ЕС и Русия и такава е невъзможна“.

Втората структурна промяна във Франция е свързана със сферата на сигурността. Макрон иска Европа да направи повече за собствената си защита и да разчита по-малко на Америка, особено преди изборите през 2024 г. Европейците все още се опасяват, че подобни разговори ще отслабят решимостта на Америка да пази континента в безопасност. Въпреки това, поради новите геополитически тенденции, Франция става все по-войнствена. В Братислава Макрон отправи призив да се даде на Украйна "път към членство в НАТО“ на срещата на върха във Вилнюс през юли. Това е радикален обрат за френския лидер, който обяви НАТО за намиращ се в състояние на "мозъчна смърт“ през 2019 г. и все още не е съгласен Алиансът да действа извън Европа.

Във Франция днес се водят сериозни разговори как да се осигурят на Украйна пълни и надеждни гаранции за сигурност. Министрите на отбраната ще се срещнат в Париж на 19 юни, за да обсъдят европейската въздушна отбрана и оръжията за поразяване на цели дълбоко в територията на противник. Макрон дори предложи да проведе дискусия за френските ядрени оръжия.

Днес, когато Германия и Франция мислят за оформянето на нова Европа и как да се адаптират към новите ѝ условия, те ще срещнат много трудности в своите дискусии. Единият лидер е лаконичен и предпазлив, другият е претенциозен и готов да поема рискове. Поради това им е трудно да намерят общ език. Сега те са съгласни с идеята за разширяване, но ще се изправят пред трудни дискусии за новите правила на вътрешното функциониране на ЕС, което ще бъде прелюдия към по-нататъшно разширяване. Остават разногласия относно ядрената енергия, военните поръчки и бюджетните правила. Германия, подобно на Америка, се притеснява от приемането на Украйна в НАТО. Тя е ядосана от периодичните пристъпи на прямота на Макрон. И Франция е недоволна от объркването в управляващата коалиция на Шолц и нейната мудност.

Руските военни действия в Украйна научиха европейците, че тяхната континентална организация, под каквато и форма да е, е много по-обширна от връзките между Париж и Берлин. Днес Германия е по-малко притеснена и раздразнена от преди, що се отнася до Франция. А Франция е по-склонна да се среща с други страни от ЕС. В Европейския съюз обаче почти нищо не се прави без взаимното съгласие на Франция и Германия. По правило те не са съгласни по повечето въпроси, но имат достатъчно воля, за да преодолеят тези различия. Тази способност на Париж и Берлин е много важна за оформянето на контурите на тази нова Европа.