Алкохолът в Иран: забранен, но широко разпространен

"Понякога да пием алкохол е единственият ни повод за щастие", казва Махса. В Иран алкохолът е забранен от над 40 години, но това не спира хората да произвеждат и консумират нелегално, което създава рискове за здравето.

Ню Йорк, Коледа на 1926 година: Над 80 души загиват след алкохолно натравяне. Това се случва по време на пика на т.нар. "Сух режим" в САЩ - забраната за продаване и консумация на алкохол, започнала в началото на 1920-те години.

Правителство се решава на драстичен ход и добавя метанол към алкохола с надеждата това да откаже хората да пият. Но резултатът е хиляди загинали, натровени с този алкохол. "Сухият режим" се оказва провал и е прекратен през 1933 г.

Иран се опитва да премахне алкохола от над 40 години

Иран опитва подобен модел от 1979 година. Той също не постига своята цел. В страната консумацията на алкохол е строго забранена и се наказва както с глоби, така и със затвор. Това обаче не спира хората да пият алкохол. Както в САЩ, забраната води до създаването на незаконни мрежи, които произвеждат алкохол, както и мафиотски групировки, за които някои експерти смятат, че са свързани с властите.

"Понякога да пием алкохол е единственият ни повод за щастие и някакъв шанс за забавление", казва пред ДВ Махса, чието име е променено от редакцията. В края на юли обаче най-малко 300 души са хоспитализирани с алкохолно натравяне, а 40 умират. Момичето се отказва да пие. "Мисля, че успяха да ни сплашат достатъчно, за да спрем."

"За нещастие в последните години наблюдаваме увеличение с 20-30% ежегодно на случаите, в които хора се натравят с метилов алкохол или получават странични ефекти", обяснява иранският лекар и учен Мохамад Казем Атари пред ДВ.

Нелегално произведеният алкохол създава сериозни рискове за здравето

"Тъй като алкохолните натравяния зачестиха на много места по едно и също време, съществува подозрението, че това може да е било умишлено или пък грешка от някой местен производител, който е объркал съставките при варенето на алкохола", обяснява Атари и сравнява случая с вълната от умишлени отравяния на ученички в Иран.

"Чувал съм за алкохолни натравяния и смърт след поглъщане на метанол, но никога не съм вярвал, че може да се случи на мен", казва 27-годишният Ерфан, чието име също е променено. Обикновено Ерфан пие алкохол от един конкретен производител, когото познава от свои приятели. Една вечер на купон обаче попада на метилов алкохол. Губи зрението си и изпитва още други ужасяващи симптоми, а приятелите му го водят в спешното отделение.

Алкохолът може да повлияе на зрението, храносмилателната система и мозъка. Последствията могат да са перманентни или дори фатални. Ерфан е късметлия - зрението му се възвръща. "Дълго време имах фобия, сега се старая да съм по-внимателен", разказва той. "С баща ми вече дори си произвеждаме вино сами."

В Турция намират компромис между традициите и модерността

Други мюсюлмански държави са по-гъвкави по отношение на алкохола. В Турция например продажбата на алкохол на пълнолетни лица е легална. По време на Рамадан дори можете да видите хора, които пият любимите си алкохолни напитки в барове. Алкохолната напитка ракъ е част от турската култура. Въпреки че алкохолът е достъпен обаче, турците консумират средно едва по един и половина литра алкохол на човек годишно.

"Турция е либертариански настроена по отношение на алкохола. Има има обаче граници, които се чертаят от социалната структура, не от закона", обяснява турският социолог Юсуф Арслан пред ДВ. Например в свещените дни от Рамадан в някои населени места магазините за алкохол са затворени. В други - не.

В същото време цените на алкохола в Турция си остават високи в сравнение с някои европейски държави. Високите цени, както и лошата икономическа ситуация, доведоха до увеличение на незаконното производство на алкохол. Както и в Иран, това може да е смъртоносно: около 100 души годишно губят живота си от алкохолни натравяния.

В Турция не се обсъжда потенциална забрана на алкохола, дори и от консервативните управляващи, обяснява Арслан. Той допълва, че разпоредбите за баровете, пиенето на обществени места и времето, през което може да се продава алкохол, са издадени в интерес на общественото здраве, а не с идеята да бъде въведена забрана. "Подобни регулации бяха приложени в Нидерландия и Франция по сходни съображения", допълва социологът.

Мнозина в Иран могат само да мечтаят за отмяна на забраната за пиене на алкохол и да си спомнят какво е било преди 40 години. "Надявам се, че някой ден ще можем да живеем нормален живот без страх или ненужни рискове. Както останалата част от света", казва млада иранка, която предпочита да остане анонимна.