Азбестът в Турция: отровата се носи из въздуха

В Хатай, в южната част на Турция, все още не са приключили със събарянето на сградите, които пострадаха тежко при земетресението от 6 февруари 2023, взело десетки хиляди жертви. Покрай тях се разхождат деца, които търсят място за игра. Някои от малчуганите играят насред руините. Но там навярно вдишват и тихия убиец - азбеста.

Токсичният материал, използван в строителството, създава проблеми не само за хората наоколо, а и за растенията и почвите в този толкова важен за страната земеделски регион. Хатай се намира в най-плодородната част на Турция и голяма част от производството се изнася в цялата страна. Азбестът вероятно ще доведе до сериозна здравна криза.

Експерт от Турската камара на инженерите по околната среда е събрал проби от Хатай, които бяха анализирани от международна лаборатория по поръчка на Дойче Веле. Изследването показва, че в тях се съдържа азбест, въпреки че властите отричат. Здравни експерти потвърдиха пред ДВ, че това поставя в опасност от онкологични заболявания на белите дробове и ларинкса всички, които живеят в региона - включително хиляди деца. "В следващите години десетки хиляди млади хора може да загинат от такива болести", коментира лекарят Йозкан Каан Карадаг.

Опасността се игнорира

Азбестът някога се смяташе за чудодеен материал, подходящ за най-различни приложения. Днес обаче Световната здравна организация (СЗО) го определя като "сигурен канцероген". В Турция в много сгради все още има следи от азбест. Продажбата му там е забранена едва през 2010 година. Сега този отровен материал, който се съдържа в покривите, стените и изолациите на жилищата и къщите, се разнася из въздуха при тяхното събаряне. Местни организации като Съюза на камарите на турските инженери и архитекти казват, че предупрежденията им за рисковете за здравето, произтичащи от азбеста, остават нечути. В отговор бившият заместник-министър на околната среда, урбанизацията и климатичните промени в Турция Мехмет Емин Бирпънар обяви през юни 2023, че азбест във въздуха няма.

Хората вече се разболяват заради праха

Споменатите по-горе в този текст анализи, направени по поръчка ДВ обаче, показват съвсем друга картина. 45 проби, взети в шест различни квартала на Хатай, противоречат на официалните уверения, че опасност няма. Азбест е открит в праха, събран от покривите на палатките, в които живеят хората, изгубили домовете си по време на земетресението. Има го и по листата на растенията, плодовете, в почвата и в руините по улиците.

Раковите заболявания, предизвикани от вдишване на азбест, могат да се развиват в продължение на десетилетия. Въпреки това огромното количество прах в тези региони вече вреди на здравето на хората, смятат експерти. 15-годишната Лимар Юнусолу и семейството ѝ са сирийски бежанци в Турция. След земетресението им се наложило да заживеят в палатки. Братът на Лимар сега боледува. "Разболя се заради праха. Водихме го в болницата, там му дадоха кислород. Но щом се върнем тук, прахът пак го разболява. Понякога спи по цяла седмица", разказва момичето.

Един търговец ни разказва, че и неговото семейство се е разболяло от праха във въздуха. Близо до магазина муима разрушена сграда и много отпадъци - от електроники до изолационни материали, за които е известно, че съдържат азбест. "Носовете и гърлата ни са пълни с прах. Къщите, палатките, дворовете, колите ни - пълни с прах. Затова и ние, и децата ни, и майките и бащите ни са болни", казва той и показва червени петна, които са се появили по кожата му.

"Те дори не покриха каросериите на камионите"

През април адвокатската колегия на Хатай и природозащитни организации започнаха дело с искане да се прекратят дейностите по събаряне на пострадалите от земетресението постройки в града. Делото е висящо вече пет месеца. Еджевит Алкан е един от адвокатите по случая. Той също се е разболял.

Алкан разказва пред екипа на ДВ в Хатай, че една от площадките за строителни отпадъци се намира до местна гимназия. Други - до импровизирания град от фургони, където живеят пострадали от земетресението. До един напоителен канал за земеделски земи също се складират строителни отпадъци от разрушените сгради. Инженерът по околната среда Утку Фират казва, че азбестът е трябвало да бъде премахнат от сградите преди те да бъдат разрушени. Тогава щетите са щели да бъдат по-малки. "А те не само че не направиха това, но и продължават да не покриват каросериите на камионите, с които пренасят отпадъците. Дори само това щеше да помогне поне малко", казва Фират.

Все още могат да се предприемат някакви мерки, за да се осигури безопасността на хората като Лимар Юнусолу и брат ѝ. "Трябва да се раздадат маски на жителите и работниците в региона и да се обясни, че трябва да ги носят", обяснява Фират. И още: "Жилищните региони, които са изложени в най-голяма степен на опасния прах трябва да бъдат преселени". Най-добрият начин за разрешаване на проблема обаче е да бъде признато, че той съществува и смъртоносният материал безопасно да се отстранява.

Автор: Пелин Ункер | Сердар Вердар