Войната в Украйна: може ли Западът да спре Русия?

Какви са крайните цели, които Путин си е поставил в Украйна? Как влияе войната на руското общество? Кои са водещите мотиви в поведението на Запада в конфликта? Предстоят ли скоро преговори между Киев и Москва? Експерти коментираха тези въпроси в Берлин на международната конференция "Страната и светът: руските реалности през 2023".

Вътрешнополитическите причини за войната са четири

Изследователката от берлинската фондация "Наука и политика" Сабине Фишер е на мнението, че до започването на войната от Русия срещу Украйна са довели четири вътрешнополитически причини. Първата е крайно персонифицираната система за взимане на политически решения в Русия и това, че "през последните 20 години силовите структури станаха най-мощната елитна група и основна опора на режима". Вторият аспект са репресиите и унищожаването на всички опозиционни структури и на структурите на гражданското общество, което прави невъзможно възникването на политически алтернативи. На трето място Фишер поставя идеологическата радикализация, проявяваща се чрез догмите на традиционните ценности, антифеминизма, противопоставянето на ЛГБТ, национализма и империализма. Експертката обръща внимание, че "въплъщение на тази идеологическа радикализация стана самият Путин, започнал като относително неидеологизиран прагматик".

Четвъртият фактор, според Сабине Фишер, е крайно предразположената към насилие система. "Автокрацията, патриархалността, мъжествеността и империализмът генерират насилие на всички нива - от личния живот до обществения, от вътрешната политика до външната. Освен това през последните няколко десетилетия Русия така или иначе бе въвлечена във въоръжени конфликти, което създаде огромна група хора, свикнали на насилие и готови да действат с насилие."

Целите на Русия през 2014-а година и днес

Фишер припомня, че през 2014-а година целите на Русия са били анексирането на Крим и стремежът чрез дестабилизирането на Донбас да се контролират политическите процеси в Украйна. Сега целта е друга: това е унищожението на Украйна като независима и суверенна държава и установяването на пълен контрол върху нея - както в политически, така и във военен план. А в самата Русия, в резултат от тази война, тоталитарните амбиции се усилват още повече, нивото на насилие се повишава. "Войната много сериозно укрепва негативните тенденции от последните 20 години и последиците от нея ще бъдат усещани дълго време след края на този режим", прогнозира Сабине Фишер.

Анализаторката на фондация "Наука и политика" е на мнението, че Западът е трябвало да реагира много по-сурово на руската агресия още през 2014-2015 година. "Политиката на някои западни държави след 2014-а беше прекалено мека и безкритична."

Западът няма единен подход към войната

Директорът на Центъра за либерална модерност (LibMod) Ралф Фюкс смята и сегашната реакция на Запада за недостатъчно решителна. Той условно дели западните страни на три лагера. В първия са тези, които залагат на военна победа за Украйна и са убедени, че "ако Путин не бъде спрян в Украйна, той няма да се спре до Украйна". В тази група влизат повечето страни от Централна и Източна Европа, балтийските държави, скандинавските страни и Великобритания.

На противоположния полюс е "петата колона" на Кремъл, както ги нарича Фюкс - Унгария на Орбан, както и редица европейски десни и леви популистки партии. В САЩ това е фракцията на Тръмп, в Нидерландия - току-що спечелилият изборите Герт Вилдерс, в Германия е "Алтернатива за Германия" и частично Левицата. Тези сили, смята експертът, се застъпват за мир при условията на Русия и за прекратяване на военните доставки.

Вашингтон, Берлин и Париж пък подкрепят Украйна с оръжия не в името на победа във войната, а за да поставят Киев във възможно най-изгодната позиция за преговори с Москва, за да се предотврати крахът на Украйна. По този повод Фюкс припомня думите на германския канцлер Олаф Шолц: "Не трябва да се допусне поражение на Украйна, не трябва да се допусне победа на Русия". Анализаторът смята, че резултатът от този подход би трябвало да е "замразяване" на войната по фронтовата линия, при което страните няма да могат да постигнат решителен успех на бойното поле и ще са принудени да започнат преговори.

Фюкс съзира причините за този подход на първо място в страха от ескалация на войната и от евентуална употреба на ядрено оръжие от страна на Русия. И на второ място - в страх от колапс на режима на Путин, който би заплашил с политически вакуум и хаос в една страна, притежаваща хиляди ядрени бойни глави. Третата причина, според експерта, е съмнението в способността да се убеди собственото население в нуждата от още по-масирана военна подкрепа за Киев.

Кой какво очаква?

Според сътрудника на Центъра за руски и евразийски изследвания "Карнеги" в Берлин Александър Баунов, Путин междувременно е съумял да реализира частично "глобалните си амбиции за изграждане на световен ред, алтернативен на Западния, но капиталистически и до голяма степен пазарноориентиран".

При това, ако в началото се е смятало, че такава цел е постижима в резултат на победоносен блицкриг, сега се оказва, че тя може да бъде достигната и чрез продължителна война. "За година и половина война Русия успя да създаде глобален разкол там, където би трябвало да има глобално единодушие", коментира Баунов. Той вижда самото съществуване на много държави наред с Русия, за които общуването и икономическото взаимодействие с нея са абсолютно приемливи, като точно този променен световен ред, към който Путин се е стремил.

Александър Баунов сравнява сегашния етап на войната с матрьошка, в която се крият много други: "В Москва чакат Украйна да се изтощи по-бързо от Русия, тъй като Русия е по-голяма. Западът очаква Русия да се изтощи, защото е по-малка от съвкупния Запад, а в Русия очакват Западът, подкрепящ Украйна, да се изтощи по-бързо от целия останал свят, тъй като Западът е по-малък от глобалното мнозинство, с което руската икономика сега се опитва да се свърже."

Автор: Никита Жолквер