"Не, благодаря": Апликация зове за бойкот на Израел

Апликацията "No Thanks" (Не, благодаря) призовава към бойкот на фирми, които подкрепят Израел. Легитимна форма на протест ли е това или проява на антисемитизъм?

Апликацията се ползва съвсем лесно. Потребителите сканират баркода на даден продукт или въвеждат названието му. В рамките на секунди приложението им показва дали и в каква степен производителят "подкрепя Израел". След това на екрана се изписва "No Thanks" - "Не, благодаря" - призив да не бъдат закупувани въпросните продукти.

Апликацията вече не може да се изтегли от Google Play Store

Приложението направи своя дебют на 13 ноември. Досега (до 1 декември 2023) то е изтеглено над 100 000 пъти. В негативния списък, върху който е базирано то, влизат големи компании като Кока Кола, Нескафе и други – както личи от видеоклипове в ТикТок и Екс (бивш Туитър).

В момента компютърното приложение вече не може да бъде изтеглено от потребителите в Google Play Store. Апликацията обаче все още може да бъде свалена по заобиколни начини.

"Загубих брат си"

Кой стои зад приложението "Не, благодаря"? Според самата апликация това е Ахмед Башбаш. Авторът на "No Thanks" в момента живее в Унгария. Той се представя като палестинец от Газа. Башбаш заяви в писмена форма пред ДВ, че е загубил брат си "в това клане" (става дума за войната на Израел срещу Хамас – б.ред.), както и че сестра му е починала през 2020 г., тъй като не е получила навреме лекарска помощ от Израел. Целта на бойкота чрез приложението, по думите му е "случилото се с него да не сполетява и други палестинци".

На 7 октомври ислямистката групировка Хамас, призната за терористична организация от Европейския съюз, САЩ, Германия и други държави, нападна Израел. Нейни бойци убиха 1200 души и отвлякоха около 240 заложници в Газа. След това конфликтът в Близкия изток ескалира. Според контролираното от Хамас Министерство на здравеопазването близо 15 000 палестинци са били убити при израелските бомбардировки срещу ивицата Газа.

Ахмед Башбаш e съставил списъка на компаниите, за които се смята, че подкрепят Израел, с помощта на уебсайтове като "Boycotzionsim" и "Ulastempat". Сред многобройните марки, които според операторите на уебсайта трябва да бъдат бойкотирани, присъстват световноизвестни като Адидас, Макдоналдс, Шанел, Нетфликс и Епъл. В списъците присъстват и компании от всички видове индустрии - от хранителната, през козметичната, до доставчиците на стрийминг услуги. Някои дружества са включени, защото след 7 октомври са започнали съвместно кампания, чрез която са осъдили терористичната атака на Хамас срещу Израел.

Критика на израелската политика или антисемитизъм?

Причината, поради която безплатната апликация вече не е достъпна в Гугъл Плейстор, е изречението: "Тук може да видите дали продуктът във Вашите ръце подкрепя убийствата на деца в Палестина“. То е стояло върху стартовия екран на приложението. След това е било заменено с: "Тук можете да видите дали продуктът присъства в списъка за бойкотиране или не". В описанието на апликацията е записано също и това, че тя можела да помогне, за да се установи „кои продукти подкрепят убийствата на деца в Палестина“.

Според експерти това изречение може да се интерпретира като критично спрямо политиката на Израел, но и като чисто антисемитско. Още от Средновековието съществува антисемитско предание, според което евреите били убивали деца, за да направят от тяхната кръв хляб за Пасха, обяснява за ДВ Мерон Мендел, директор на Образователния център "Ане Франк". Освен това изречението от апликацията се опитва да внуши, децата в Газа са убивани умишлено от израелски въздушни удари по време на настоящата война, а това е полемично преувеличение, което служи като "като средство за емоционализиране", обяснява още Мендел.

А Уфа Йенсен, заместник-директор на Центъра за изследване на антисемитизма, потвърждава, че този израз твърде много се доближава до обвинение в антисемитизъм поради това, че се заиграва с един образ, представящ Израел като убиец на деца.

Каква е целта на бойкота?

Според Мендел важният въпрос тук е каква точно е целта на бойкота на определени продукти. „От 7 октомври е ясно, че не всички хора имат едни и същи цели. Имате такива, които искат съществуването на палестинска държава, редом с израелската, но има и други, които желаят унищожението на Държавата Израел. Важното е да се прави разлика между тези две групи", обяснява Мерон Мендел.

"Средствата на икономическия бойкот са по принцип легитимни", допълва той. Арабският бойкот срещу Израел не е нещо ново. Той започва още в началото на 1970-те години. Уфа Йенсен обръща внимание на това, че съществува и малцинство от леви евреи, които са критични към Израел и които подкрепят подобни кампании за бойкотиране. Но бойкотът същевременно е и пропаганда срещу Държавата Израел. Затова според Мендел е необходимо да се прави принципна разлика дали става въпрос за призив, който изразява критика към Израел, или за антисемитизъм.

Проблематичното сравнение с националсоциализма

При подобни призиви за бойкот доста потребители на социалните медии в Германия си припомнят за времето на националсоциализма и един призив от 1933 година, гласящ: "Не купувайте от евреи". Подобно сравнение обаче е твърде проблематично, тъй като в него се крие опасност от тривиализиране и омаловажаване на националсоциализма.

"Това предполага, че е имало конкретна причина нацистите да бойкотират евреите, а това, разбира се, е исторически напълно невярно", обяснява Мендел.