Защо ЕС все още купува руски газ

Две години, след като Русия започна пълномащабната си инвазия срещу Украйна, руският газ продължава да тече към Европа. Макар доставките да са драстично ограничени, синьото гориво от Москва все пак продължава да захранва домове и бизнеси и съответно да пълни касата на Кремъл.

Европа ограничи зависимостта, но още внася руски газ

Още новини от Украйна

С началото на войната на 24 февруари 2022 година европейските лидери бяха изправени пред сериозния проблем със зависимостта от руски газ и нефт, градена с години. Към 2021-а 34% от газа в ЕС пристигаше от Русия, а особено държавите в Централна и Източна Европа бяха тежко обвързани. Когато ЕС предложи забрана за вноса, германският канцлер Олаф Шолц реагира остро: “Европа умишлено освободи енергийните доставки от Русия от санкции. В момента снабдяването на Европа с енергия за производството на топлинна енергия, мобилност, електроснабдяване и промишленост не може да бъде осигурено по друг начин", заяви той. Владимир Путин се възползва от тази зависимост и преустанови руските доставки към Европа. Макар опасенията от зима на студено така и да не се реализираха, европейски санкции за руския газ така и не бяха приложени на практика. “Да диверсифицират доставките и да не бъдат изнудвани от Русия беше доброволно и умно решение на държавите", казва Бенджамин Хилгенсток от Киевското училище по икономика.

По данни на ЕС делът на руския газ, който държавите в ЕС внасят чрез тръбопроводи, се е свил от 40% през 2021-а до едва 8 на сто през 2023 година. Но ако към сметката се добави и втечненият газ, то руските доставки са осигурили около 15% от потреблението в ЕС през миналата година. Основният начин, по който ЕС намали зависимостта си от руския газ, беше да увеличи вноса на втечнен природен газ от страни като САЩ и Катар. Това обаче неволно доведе до рязко увеличаване на вноса и на руски втечнен природен газ. Макар вносът му през 2023 година да е малко по-нисък от този през 2022 година, данните от първото тримесечие на 2024-а показват нов ръст. Франция, Испания и Белгия са сред големите вносители, които са отговорни за 87% от втечнения газ, внесен в Европа през 2023 година.

Европейски компании реекспортират втечнен газ от Русия

Голяма част от втечнения газ всъщност не се използва в Европа, а се реекспортира в трети страни. “Така че това няма нищо общо с доставките на природен газ в Европа. Просто европейските компании печелят пари чрез руския износ на втечнен природен газ”, обяснява Хилгенсток.

Няколко европейски държави, сред които Швеция, Финландия и балтийските републики, настояват Европейският съюз да наложи пълна забрана на вноса на руски втечнен газ. Подобно решение обаче ще изисква пълен консенсус между държавите членки.

“Наистина трябва да забраним руския втечнен природен газ”, казва Хилгенсток. „Не смятаме, че той играе някаква значителна роля за осигуряването на газ в Европа. Освен това той може да бъде сравнително лесно заменен чрез втечнен природен газ от други източници.“ Проучване от 2023 г. на мозъчния тръст Bruegel потвърждава неговата оценка.

Възможно ли е пълно откъсване от руските енергийни доставки?

Руски газ продължава да пристига в Европа и по газопроводи. Макар “Северен поток” и “Ямал” вече да не доставят руски газ, такъв все още тече до хъба “Баумгартен” в Австрия по тръби, които минават през Украйна. Договорът на австрийската държавна компания OMV с “Газпром” изтича през 2040 година. През февруари Австрия потвърди, че 98% от вноса ѝ идва от Русия. Правителството във Виена казва, че иска да прекъсне договора си с “Газпром”, но за целта е необходимо да бъдат въведени европейски санкции.

Унгария също внася руски газ през газопровод. Наскоро Будапеща подписа споразумение с Турция за внос през "Турски поток”, но експертите казват, че този газ също идва от Русия. За държави като Австрия и Унгария краят на зависимостта от Русия вероятно ще бъде поставен от Украйна. Киев вече заяви, че няма да поднови договора си с “Газпром”, който изтича в края на 2024-а.

Европейският съюз декларира, че иска да е напълно независим от руски газ до 2027 година. Според Хилгенсток тази цел е реалистична, но същевременно той смята, че политическите условия не са “особено благоприятни” за едно пълно ембарго, включително за доставките чрез газопроводи. Унгария ще председателства Европейския съюз през втората половина на 2024 година, а близките контакти на Будапеща с Москва са добре известни. Що се касае до втечнения газ - работа на големите вносители като Испания и Белгия е да наложат мерки. “Ние помагаме на Русия с нейните вериги за доставки на втечнен природен газ, което не би трябвало да правим”, подчертава Бенджамин Хилгенсток.

Автор: Артър Съливан