Иран: Страх и объркване от краха на Асад

Режимът в Иран е силно объркан от падането на Асад от власт. В Техеран явно цари и страх, че сирийският пример може да зарази Ислямската република. Едно е ясно: без Сирия Иран е значително изолиран и без силни съюзници.

Падането на сирийския президент Башар Асад поставя под сериозен натиск режима в Иран. Наред с Русия Иран бе най-близкият съюзник на сваления диктатор. Поради ключовото си географско положение Сирия до момента бе от ключово значение за иранската стратегия за сигурност в региона.

Сирия бе опора на режима в Техеран

Иран винаги досега можеше да разчита на Асад. Иранският държавен глава аятолах Али Хаменей бе назовал веднъж Сирия „опора на оста на съпротивата“. Той има предвид мрежа от държави и организации, които се противопоставят на Израел и на влиянието на САЩ в Близкия изток. Сирия бе и важен коридор за оръжейните доставки на Иран, предназначени за неговите съюзници в Ливан – екстремистките милиции Хизбула.

Свалянето на режима на семейство Асад, задържал се над 50 години на власт, е тежко поражение за Техеран. Иран може и да продължи да подкрепя близките до режима милиции в региона, казват анализатори. Но неговите финансови и военни възможности сега са значително отслабени.

Поради това Техеран ще трябва да промени стратегията си, за да запази влиянието си и да попречи на установяването на стабилен ред в Сирия, казва пред ДВ иранският политолог Мохамад Джавад Акбарин. Иран и преди е подкрепял дестабилизиращите сили в Ирак и в Афганистан, за да се противопостави на влиянието на САЩ и да демонстрира власт в региона. Сегашните икономически санкции срещу Иран обаче ще ограничат неговата способност да прилага тези свои стратегии както досега.

30 милиарда долара за Асад

Подкрепата за Сирия беше свързана с големи разходи за Иран. През 2020 година депутат в иранския парламент каза, че Иран е дал към 30 милиарда щатски долара, за да поддържа Асад на власт.

С подкрепата на Иран и не на последно място със съдействието на Русия през 2011 година Асад можа да надделее в гражданската война и брутално да разгроми опозицията. Асад бе обвинен във военни престъпления, включително за нападения срещу цивилни граждани, изтезания, както и за използването на отровен газ.

В платформата Х бившият ирански депутат Бахрам Парсаи обяви, че иранските пари са текли към Сирия без одобрението на парламента. Сега Парсаи иска да знае кой ще връща дълговете на Сирия към Иран след падането на Асад.

Много иранци се питат защо правителството им предпочита да поддържа финансово режим в чужбина, вместо да се заеме със спешните задачи в страната – като например строителството на училища и на болници в бедните региони.

Задават се трудни времена

Смяната на властта в Сирия позволява да се направят сравнения между потисническите режими в Дамаск и Техеран, казва пред ДВ Реза Алджани, ирански активист, който живее в Париж. Усилията на бунтовниците в Сирия да осъществят мирна смяна на властта биха могли да станат пример за Иран, в случай че един ден Ислямската република се срине. Алджани обаче признава, че преходът от диктатура към демокрация представлява предизвикателство, особено в обществата, които в продължение на десетилетия са били под авторитарно управление.

Иранската пропаганда до момента постоянно подчертаваше успехите на „оста на съпротивата“. Но свалянето на Асад слага край на тези хвалби и може да върне към реалността поддръжниците му в Иран, залагали досега на твърдата линия. Прагматично ориентираните фракции в иранското правителство са загрижени от вероятността да има въстания и в страната, пишат медии. Сривът на режима на Асад би могъл да увеличи ерозията в иранското общество и да задълбочи пропастта между управляващия елит и обществеността.

А както посочва АРД – ръководството в Техеран изглежда объркано, най-вероятно и от страх, че сирийските отношения могат да се разпрострат и към Ислямската република. Иран сега е значително отслабен и без силни съюзници. Германската обществено-правна медия отбелязва, че в контекста на връщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ – твърд враг на Техеран, както и на факта, че мнозинството от иранското население желае края на Ислямската република, може да се очаква, че пред аятоласите се задават трудни времена.