Приднестровието - на ръба на катастрофата

Приднестровието се бори за оцеляване. Липсата на руски газ изправи региона на ръба на хуманитарна катастрофа. Токът спира по няколко пъти на ден, хората мръзнат по домовете си. Говори се, че има и човешки жертви.

След като от началото на 2025 година спряха доставките на руски газ за Молдова, Приднестровието остана без отопление и топла вода. Недостигът на електроенергия доведе и до спирания на тока по домовете за осем часа на денонощие. Промишлените предприятия спряха, хранителната промишленост е принудена да работи през нощта, а учебните заведения удължиха зимната ваканция до 20 януари, тъй като токът не стига за дистанционно обучение.

Въпреки това този проруски сепаратистки регион засега не е приел предложената от Кишинев помощ, след като от първи януари „Газпром“ спря доставките на газ за Молдова. Концернът посочи като официална причина отказа на молдовската страна да уреди задълженията си за предишни доставки, макар че в действителност подаването на гориво бе спряно от Украйна поради изтичане на срока на споразумението за транзит на руски газ на 31 декември 2024 година.

Град Бендери замръзва

В град Бендери, който е на 15 км от Тираспол, токът спира на два пъти за по четири часа в денонощие. Спират светлото в 20 ч. и до полунощ жилищата изстиват толкова силно, че на хората им се налага да спят с шапки. „Докато си близо до електрическия радиатор, е горе-долу топло, но щом се отдалечиш, става студено“, разказва пред ДВ жител на Бендери.

Местните хора споделят, че заради изключването на отоплението много хора са болни, а властите крият информацията за многобройни смъртни случаи в последната седмица. „Хората с разклатено здраве не издържат на студа, а някои се задушиха от въглеродния двуокис на печките“, споделя друг жител на Бендери, помолил да не бъде назоваван поименно.

Фразата, която най-често може да се чуе от приднестровците, гласи: „Ние сме хора, от които нищо не зависи“. Същевременно обаче те си дават сметка, че доскоро са плащали непазарни цени за енергията. И ако доставките на газ сега бъдат възобновени, например от Европа, част от хората е готова да плаща и по-високи сметки.

Промишлената зона Рибница се закрива

В Рибница, в северната част на Приднестровието, на 6 януари спря работа Молдовският металургичен завод (ММЗ), в който работеха над 2000 души. Неговата доменна пещ потребяваше 95 мегавата енергия на час. След изключването на Молдовската държавна електростанция, работеща с руски газ, стана ясно, че работата на металурзите на може да продължи както досега. За да се запази персоналът, сега е предвидено на работниците ще се плащат две трети от заплатите – до изчерпването на наличните средства.

Междувременно в промишлената зона спря и циментовият комбинат с над 800 работници. Навремето Рибница бе наричана „северна столица“ на Приднестровието и там се намираха най-големите заводи в цяла Молдова, казва пред ДВ Генадий Чорба, бивш министър на комуникациите на непризнатата република. Той обяснява, че след разпадането на СССР населението на Рибница е намаляло от 64 000 на 25 000 души и градът се е превърнал в „тъжно място“.

Сега хората в града са заети с физическото си оцеляване, подчертава Чорба. Тези, които са имали пари, са си купили генератори за ток и радиатори, но има и други, които буквално мръзнат по домовете си. Някои пенсионери дори са се преселили в селскостопански постройки, в които има печки на дърва. Цари озлобление, което е насочено в еднаква степен към Москва, Тираспол и Кишинев. „Никой не се интересува кой точно е виновен, когато става дума за самото съществуване“, казва Чорба.

Приднестровието живее само с информация от Русия

От друга страна, продължава той, настроенията са такива, че който реши проблема с електричеството и топлината в жилищата, ще стане и герой за приднестровците. Засега не е ясно кой ще е той. Непризнатата република на Приднестровието живее под влиянието на руските средства за информация. И в ефира, и по кабела текат телевизионни канали от Русия плюс два местни, които разпространяват своите пропагандистки наративи. Няма нито един молдовски телевизионен канал и това придизвиква недоумение, посочва Чорба – досега Кишинев не е предприел усилия за разгласяване на своята позиция.

Ръководителят на правозащитната организация „Съдействие на ефективното правосъдие“ в Тираспол Степан Поповски нарича жителите на Приднестровието заложници на съществуващия там режим и донякъде вини за това Кишинев. Правозащитникът признава пред ДВ, че е останал единственият член на своята организация – в резултат на приетия преди седем години аналог на руския закон за „чуждестранните агенти“. Гражданското общество в Приднестровието е унищожено, а свободата на словото, на събиранията и правото на справедливо правосъдие изобщо не съществуват, казва още Поповски.

"В Тираспол протести няма да има"

Молдова е член на Съвета на Европа, поради което Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) признава нейната юрисдикция и над територията на Приднестровието. Но, както отбелязва правозащитникът, не се е случвало някой да се обърне към молдовски съд, тъй като самата Молдова заяви в ЕСПЧ, че не може да осигури изпълнението на законите в този регион. Молдова не приема исковете против органите на властта в Приднестровието, тъй като не ги смята за конституционни – и така кръгът се затваря.

Няма към кого да се отправи жалба, а режимът, който не е под ничий контрол, се възползва от това. Затова Степан Поповски прави два извода: въпреки хуманитарната криза, в Тираспол няма да има протести. Всеки опит за възмущение ще бъде рязко пресечен от силовите служби, на които се крепи режимът. И второ – Тираспол при никакви обстоятелства няма да се започне да се сближава с Кишинев. Показателно е, че предложената от Молдова помощ бе наречена от „външния министър“ на Приднестровието Виталий Игнатиев „обида“, а самата Молдова бе наречена в негово официално писмо „бесарабски регион“.