Много или малко са 50-те дни, които Тръмп даде на Путин?

ДВ: Защо, според Вас, Доналд Тръмп даде на руския президент Путин срок от 50 дни да приключи войната - в противен случай ще бъдат въведени още по-строги санкции? Какво мислите за това решение?

М. Райзнер: Европейските медии са пълни с еуфория: вече се говори за обрат, който да донесе положителни последствия за Украйна. Според мен обаче рамките са твърде размити, а решението не е достатъчно ясно формулирано. Очевидно е, че 50-дневният срок е много дълъг. Путин и Тръмп разговаряха по телефона в началото на юли, а сега, десет дни по-късно Тръмп заплашва със санкции и същевременно дава на Путин 50 дни. Това прави общо 60 дни, а както знаем от разговора между двамата президенти, Путин е казал на Тръмп, че в следващите 60 дни ще ескалира ситуацията.

ДВ: Означава ли това, че Тръмп на практика дава на Путин разрешение за ескалация, за продължаване на убийствата?

М. Райзнер: Така излиза. Тръмп обеща доставката само на отбранителни оръжейни системи. Що се отнася до нападателните оръжия, решение няма, а само заявка, че щял да обмисли този въпрос. Според мен този 50-дневен период е много дълъг - за това време може да се случат много неща. От гледна точка на Русия той ще включва поне три до пет мощни въздушни удара, може би дори с по-голяма честота, отколкото през последните дни.

Следващата стъпка е доставката на оръжейни системи. В изявлението на Тръмп все още има известна двусмисленост: какво означават тези 17 зенитно-ракетни комплекса "Пейтриът" - 17 батареи "Пейтриът" или 17 пускови установки? По-важното е, че това е отбранително въоръжение. То помага на Украйна да се защитава от руските стратегически въздушни нападения с дронове, ракети и снаряди. Стои обаче и въпросът за нападателните системи, като например допълнителни крилати ракети или ракети земя-земя. Украйна трябва и да може да оказва натиск, най-малкото на своята територия, окупирана от Русия. Това е възможно само с достатъчно точни оръжейни системи с голям обсег на действие.

"Лятното настъпление на руската армия е в разгара си"

ДВ: Споменахте, че Русия може да предприеме мащабни въздушни нападения срещу Украйна. Какво означава това за фронтовата линия и къде виждате възможната кулминация на руската лятна офанзива?

М. Райзнер: Ситуацията е много сериозна - виждаме, че руската армия вече е почти в разгара на лятната си офанзива. Тази офанзива има съвсем друга цел в сравнение с очакванията на повечето наблюдатели: тя не е маневра или настъпление за завземане на още територии, а по-скоро офанзива, насочена към водената от руснаците война на изтощение.

От миналата година инициативата е в ръцете на на Русия. Фронтът може условно да бъде разделен на три сектора: северен - между Суми и Харков, централен - от Купянск до Покровск, и южен - от Запорожие до Херсон. Виждаме, че руските военни се опитват най-вече да ограничат действията на украинската армия на север край Суми и на юг между Херсон и Запорожие, да ги разтеглят на голямо разстояние, за да може центърът на руските усилия, все още съсредоточен върху Донбас, да завзема все повече територии. И тук виждаме ескалация в района на Покровск и Константиновка. Всъщност там наблюдаваме двоен "котел" за украинците (обкръжаване от всички страни на военни части, които продължават да се съпротивляват) - руснаците успяха да пробият между двата града, да разкъсат украинските отбранителни позиции, да напреднат още повече и да прекъснат важни линии за снабдяване, което е особено важно. В района на Курск вече видяхме, че ако това се случи, ако руснаците действително успеят да прекъснат линиите за снабдяване, градовете обикновено падат.

ДВ: Идва ли помощ от САЩ или тя идва твърде късно, за да промени нещо през тези 60 или 50 дни?

М. Райзнер: Тук бих бил предпазлив. През последните години видяхме, че Украйна успя да се измъкне от безнадеждни ситуации. Вярно е, че доставките на оръжия бяха важен фактор, и най-вече предоставянето на разузнавателна информация - това не бива да се забравя. Но трябва ясно да се разбере, че отделните оръжейни системи също могат да оказват огромен натиск върху руската страна. Например крилатите ракети с далечен обсег. Въздушна кампания с крилати ракети може да доведе до резултат, който да покаже, че руската офанзива е спряна или е в отстъпление.

Ще дам конкретен пример: неотдавна Украйна успешно атакува командния пункт на 155-та руска морска бригада в посока Суми. Убити бяха и заместник-командирът на флота, и високопоставени офицери - цялото командване на бригадата. Веднага стана ясно, че поради загубата на командването украинските контраатаки са се развили и украинската страна е успяла да си възвърне важни позиции. А ако същото нещо се случи в Донбас? От моя гледна точка става дума за комбинация от отбранителни и нападателни оръжия, която би могла да позволи на Украйна да действа от позицията на силата или поне на равна нога на следващите преговори в Истанбул, за да не приема наложен мир.

Колко далеч могат да стигнат САЩ

ДВ: Според американски медии Доналд Тръмп е попитал украинския президент Зеленски защо не се нанасят удари по Москва и Санкт Петербург, на което Зеленски е отговорил, че при наличието на съответните оръжия биха били възможни атаки и там. Смятате ли, че в това отношение е възможен завой в поведението на Тръмп?

М. Райзнер: И по този въпрос съм по-скоро предпазлив, тъй като администрацията на Тръмп в момента е в същата ситуация като администрацията на Байдън, когато имаше два случая на рязка ескалация. Единият беше през есента на 2022 година, когато руската страна обмисляше дали да не използва тактически ядрени оръжия, защото губеше. Днес знаем, че по това време администрацията на Байдън отчаяно се е опитвала да действа като задкулисен посредник, за да избегне това. Втората драматична ситуация беше в края на управлението на Байдън, когато на Украйна ѝ беше разрешено да използва оръжия с по-голям обсег на действие в района на Курск. Тогава Русия отговори, като използва ракета със среден обсег "Орешник".

Украйна обаче вече атакува Москва със собствени сили - с оръжейни системи, които самата тя произвежда. Вече виждаме безпилотни самолети, стигащи далеч отвъд Москва, поради което се налагат временни затваряния на руски летища. Според мен този вид ескалация е резултат от много балансирано управление на риска и все още не съм сигурен дали САЩ наистина ще стигнат толкова далеч, защото отговорът на Русия може да бъде твърд.

Автор: Роман Гончаренко