Франция ще стане най-голямата западна сила, признала Палестина

Американският ежедневник "Вашингтон Пост" обръща внимание на снощното изявление на президента Еманюел Макрон, че Франция ще признае Палестина за независимата държава на Общото събрание на ООН през септември, пише БТА.

Франция ще стане най-голямата западна сила и първият член на Г-7, която признава палестинската държавност, посочва изданието. Русия, Китай, Индия и повече от 140 други държави вече са го направили, но САЩ, Великобритания и Япония не са, уточнява в. "Вашингтон Пост".

Решението на френския президент идва в момент, когато по света нарастват критиките срещу продължаващата вече 21 месеца военна кампания на Израел в ивицата Газа, където досега са убити десетки хиляди хора, а населението гладува, коментира вестникът.

Макрон предложи подкрепа за Израел след извършеното от "Хамас" клане на 7 октомври 2023 г. и често се е изказвал срещу нарастващия антисемитизъм във Франция, но през последните месеци той е все по-разочарован от войната в ивицата Газа, пише британският вестник "Телеграф".

Изданието отбелязва, че в началото на юни се появи информация, че Макрон се опитва да убеди Великобритания да признае палестинската държавност заедно с Франция на конференция в ООН през същия месец. Срещата обаче бе отложена след избухването на военни действия между Иран и Израел.

Изявлението на френския президент дойде часове след провала на мирните преговори между Израел и "Хамас" в Катар, след като израелският премиер Бенямин Нетаняху оттегли своя екип, посочва в. "Телеграф".

Преди няколко седмици президентът на САЩ Доналд Тръмп бе обявил, че според него прекратяването на огъня е въпрос на дни, пише в. "Ню Йорк Таймс".

Вестникът цитира официални представители на няколко страни, според които оттеглянето от преговорите на Израел може да е било тактически ход.

Решението да се отзове преговорният екип идва в момент, в който Нетаняху е подложен на все по-силен натиск от страна на коалиционните му партньори от крайната десница да прекрати преговорите и да засили военните действия. Влиянието на коалиционните му партньори се увеличи през последните дни, след като две от партиите в управляващата коалиция прекъснаха връзките си с правителството заради законопроект, който предвижда мъжете - ултраортодоксални евреи, да бъдат задължени да служат в армията, коментира вестникът.

Междувременно на фона на отслабването на надеждите за скорошно прекратяване на огъня ръководителят на основната агенция на ООН, обслужваща палестинците, заяви, че служителите му на фронтовата линия са започнали да припадат от глад и броят на хората, умиращи от глад в ивицата Газа, продължава да нараства, пише в. "Гардиън".

ООН и хуманитарните организации обвиняват Израел, който е наложил почти пълна блокада за хуманитарната помощ, за недостига на храна в палестинския анклав, посочва изданието.

Израел твърди, че световните медии преувеличават мащаба на кризата, въпреки че докладите на хуманитарните организации и снимките от ивицата Газа показват ясни доказателства за глад, а лекарите, които лекуват недохранени деца, казват, че самите те не могат да си осигурят достатъчно храна, коментира в. "Гардиън".

Хиляди демонстранти в Израел, носещи торби с брашно и снимки на умрели от глад деца, протестираха в Тел Авив тази седмица, призовавайки за прекратяване на блокадата на ивицата Газа, но едно споразумение за слагане край на конфликта е непопулярно сред по-крайните членове на кабинета на Бенямин Нетаняху и Израел изглежда се стреми да си запази възможността за подновяване на войната след евентуалния период на прекратяване на огъня, пише британският вестник.