Пасивното пушене убива 1,66 милиона души годишно

Пасивното пушене е свързано с 1,66 милиона смъртни случая по света през 2023 г. Това показва нов анализ от Глобалното проучване за бремето на болестите, публикуван в The Lancet Public Health. Изследването обхваща 204 държави и територии и проследява данните за периода от 1990 до 2023 г.

Според изчисленията около 2,71 милиарда души са били изложени на вторичен тютюнев дим през 2023 г. Това се равнява на 33,9 процента от световното население. Сред изложените има приблизително 767 милиона деца на възраст от 0 до 14 години и 1,49 милиарда жени. Проучването отчита и несигурност около оценките: броят на изложените деца например е между 687 и 858 милиона.

Сърдечните заболявания са водещата последица при възрастните

Пасивното пушене е свързано с 44,8 милиона години живот, загубени заради заболявания, инвалидност и преждевременна смърт. Исхемичната болест на сърцето е водещият фактор за тази загуба сред всички възрастови групи. При децата най-голям е приносът на инфекциите на долните дихателни пътища, които са свързани с 5,16 милиона години живот, загубени заради заболяване или ранна смърт.

Изследването свързва излагането на тютюнев дим още с инсулт, хронична обструктивна белодробна болест, астма, диабет тип 2 и някои видове рак, включително на трахеята, белия дроб и гърдата. Авторите пишат, че „пасивното пушене остава значим двигател на глобалната загуба на здраве“, особено чрез сърдечносъдови и детски респираторни заболявания.

70 процента от хората не са защитени от цялостни забрани

Въпреки спада на стандартизираното по възраст разпространение с 22,2 процента спрямо 1990 г., абсолютният брой на изложените хора остава почти непроменен. В някои региони той дори нараства рязко заради увеличаването на населението. В Субсахарска Африка ръстът е изчислен на 98,5 процента, а в Северна Африка и Близкия изток – на 72,1 процента.

Около 70 процента от населението на света не е защитено от цялостни закони за свободни от тютюнев дим обществени места. Делът на хората, обхванати от такива мерки, се е увеличил от 3 процента през 2007 г. до 33 процента през 2024 г. Авторите призовават за по-бързо прилагане и контрол на ограниченията, както и за допълнителни мерки като по-високи акцизи, забрани за реклама и програми за отказване от тютюнопушенето.

Източници: The Lancet Public Health, Евронюз