Демократична България: Нужни са повече мерки в подкрепа на бизнеса

Пандемията от коронавирус и мерките на извънредното положение блокираха в голяма степен икономиката и почти затвориха цялата държава. Въпреки ограниченията и риска за собственото си съществуване, по-голямата част от обществото спазва стриктно мерките, за да се избегне по-нататъшна експлозия на инфекцията, ръст на заболелите и нови смъртни случаи. В тази трудна ситуация, в която ключови за справяне с пандемията са именно дисциплината на всеки и съпричастността на всички, българските граждани повече от всякога имат нужда от сигурност, спокойствие и перспектива за своето бъдеще.

От Демократична България предлагат следните мерки, чрез които най-засегнатите от кризата граждани да бъдат защитени ефективно, по ясни критерии и без излишна бюрокрация:

Разширяване на обхвата на работодателите, които могат да ползват компенсации за прекъсване на дейността и повишаване на размера на помощта до 80%

Похвално е, че държавата реши да поеме 60% от заплатите на служителите в доказано засегнати сектори, така че те да не бъдат съкратени. Считаме обаче, че така определеният размер от 60% не е достатъчен стимул за запазване на работните места и ще намали полезния ефект на мярката. Освен това с приетото постановление обхватът на работодателите, които могат да ползват компенсациите, е силно ограничен и касае само тези сектори, чиято дейност е изрично забранена с държавен акт. Неподкрепени остават редица сектори на индустрията, пряко засегнати от свързаността на производствените вериги. Затова предлагаме списъкът със секторите, които могат да се възползват от държавната подкрепа, да остане отворен и да се актуализира с решение на Тристранния съвет.

Разсрочване на вноските по кредитите до края на кризата

Вноските по кредитите на физически лица, останали без работа или на намален работен ден, трябва да бъдат разсрочени до приключване на кризата без допълнителни такси, комисиони и наказателни лихви. Държавата гарантира вноските по главница и лихва за година напред, така че търговските банки да не е нужно да ги преквалифицират. Конкретният размер на вноските и начинът на преструктуриране следва да бъдат договорени с търговските банки, но разсрочването трябва да е не по-малко от 75% при пълна загуба и 50% при намалени доходи. Същото предлагаме да важи и за бързите кредити, като за период от три месеца лихвите по тях трябва да бъдат ограничени до максимум 2% на месец. Забраната на запорите и на начисляването на наказателни лихви до изтичане на извънредното положение е добра стъпка, но не покрива риска те да бъдат потърсени в пълен размер непосредствено след изтичане на извънредното положение, което ще постави много засегнати от кризата граждани в положение на неизрядни платци.

Разсрочване на плащания за битови сметки и телекомуникационни услуги

Всеки, който поради загуба на доходи изпитва затруднения с плащането на битови сметки като електроенергия, газ или вода, има право да поиска и да се възползва от разсрочване на плащанията до приключване на кризата. Това се отнася както за частните потребители, така и за микро-фирмите с до 10 заети лица. Поради ограниченията, свързани с мерките на извънредното положение и въведените форми на дистанционна работа и онлайн-обучение, същото следва да бъде договорено и с доставчиците на телекомуникационни и интернет услуги. Допълнително трябва да бъдат поети гаранции, че за периода на кризата достъпът на потребителите и микро-фирмите до всички тези услуги няма да бъде прекратяван поради неплатени сметки.

Застраховка живот за всички медицински кадри на първа линия в борбата с вируса

Похвално е, че държавата вече отпусна допълнително възнаграждение в размер на 1000 лева към заплатата на всички медицински лица, участващи в борбата с коронавируса. Това обаче не е достатъчно. Тези, които рискуват здравето и живота си, за да опазят нашите, имат нужда и заслужават повече сигурност. Държавата трябва солидарно да поеме техния риск и да сключи застраховки „Живот“ с покритие от най-малко 150 000 лева за всяко медицинско лице, работещо на първа линия в борбата с пандемията.

Временна допълнителна финансова помощ за всички пенсионери с пенсии под прага на бедността

Според Световната здравна организация възрастните хора, и преди всичко тези от тях със сърдечно-съдови заболявания, диабет, високо кръвно налягане, хронични респираторни проблеми и онкологични заболявания, са най-застрашени от коронавируса. В България голяма част от тези хора живеят под прага на бедността, изложени са на студ и недохранване, а по финансови причини често не приемат необходимите за лечение на хроничните им заболявания медикаменти. Тези хора сега се нуждаят от солидарността ни, а 50 лева еднократна помощ по Великден не е достатъчна, за да преодолеят кризата и да снижат рисковете за здравето си. В тази връзка предлагаме временна допълнителна финансова помощ в размер на 70 лв./месечно за всички пенсионери, чиито пенсии са под прага на бедността. Тази помощ следва да се изплаща поне три месеца и ще помогне на възрастните хора поне за периода на овладяване на епидемията да не се лишават от необходимите лекарства и от здравословна храна, така важни за укрепване на имунитета и намаляване на риска от заболяване.

Разкриване на горещи линии за „Домашно насилие“ и „Бременни в нужда”

Условията на социалната изолация и карантината са свързани с редица ограничения в ежедневния семеен живот и могат да доведат до сериозни психологически и стресови ситуации. Ограниченията в придвижването и общуването са особено рискови за бременните жени и жертвите на домашно насилие. За да има към кого да се обърнат те, предлагаме да бъдат разкрити горещи линии за „Домашно насилие“ и „Бременни в нужда”. В условията на социална изолация тези телефонни линии, обслужвани от психолози и акушер-гинеколози, биха могли да предлагат съвети и и конкретна помощ.

Като развито общество ние не можем да допуснем някой да изпитва екзистенциални трудности заради икономическото въздействие на пандемията. Предложените мерки не изискват финансов ресурс в особено голям размер и могат да бъдат приложени веднага. Допълнително държавата би могла да се обърне към банките, застрахователите и доставчиците на битови и телекомуникационни услуги за солидарно участие във финансирането на мерките.