Коронавирус: България и Великобритания имат няколко сходни проблема

Британското правителството дълго отказваше да наложи строги мерки за борба срещу коронавируса. Стори го едва на 16 март. До днес на Острова вече са починали над 1000 души след заразяване с Ковид-19. Александър Детев разговаря за ситуацията във Великобритания с журналистката Мария Спирова, която живее в Лондон.

Недостиг на респираторни апарати и дефицит на кадри: ситуацията във Великобритания е доста притеснителна. Усеща ли се някаква паника?

Мария Спирова: В Лондон интензивните отделения са претоварени, а пикът тепърва предстои. Мащабите на проблема не са видими за голяма част от британското общество. Тази зима се превърна в най-лошата по отношение на спешното медицинско обслужване. Преди да се стигне до пандемична обстановка, Националната здравна служба оперираше с недостиг от над 40 000 медицински сестри.

Правителството първо твърдеше, че няма да ограничава движението, след това промени позицията си на 180 градуса. Как се прие това?

Мария Спирова: На 16 март правителството направи обратен завой. Преди това едновременно се казваше, че вирусът ще се разпространява свободно, защото повечето хора ще го изкарат леко и ще създадат стена от имунитет, а това щяло да помогне на здравните власти да се справят с натиска над интензивните отделения. Как тези две неща можеха да се съберат в едно изказване - нямаше обяснение. Правителството след това заяви, че научните данни са се променили и затова поемат нов курс. Това не е така. Научните данни, които получавахме от държави като Китай и Италия, гласяха, че натискът ще бъде голям, ако не се вземат мерки за изолация.

В същото време на британското правителство предстои да изведе страната от ЕС. Очаква се, че това ще предизвика икономически сътресения. На този фон за Великобритания подкрепата за икономиката е много по-важна, отколкото може би за другите държави в Европа.

Трябва да се отбележи, че британците обикновено пребивават в изолиран медиен поток. Основните им новини се предоставят от БиБиСи и няколко други британски медии. Видяхме го по време на преговорите за Брекзит, където информацията в европейските и британските медии беше в две отделни реалности. Този път обаче британците успяха да видят как тяхното правителство прави неща, които в други части на света изглеждат прекалено дръзки. И се създаде сериозен отпор на реториката и фриволността, с която правителството се отнасяше към пандемията. Това е едно правителство, което е изключително загрижено за стабилността и рейтинга си.

Правителството промени позицията си и по отношение на общата поръчка на респираторни апарати от държавите в ЕС. Великобритания първо твърдеше, че не намира за нужно да участва, а след това, че не е разбрала, че може да се включи. Как се развива този сюжет?

Мария Спирова: Моята неангажираща интерпретация е, че правителството е обсебено от необходимостта да контролира наратива. Наративът на Брекзит е: "Ние можем всичко сами". Тази идея за тотална самодостатъчност е причината консервативната партия да е на власт. Това послание плени британците и то трябва да бъде удържано на всяка цена. В началото на кризата имаше няколко срещи между министри от кабинета, в това число Доминик Къмингс, архитекта на Брекзит, и различни индустриалци във Великобритания. Правителството изиска от тях да започнат да произвеждат вентилатори - британски вентилатори за британски болници. Класически наратив, който би се възприел за много вдъхновяващ. Компанията, която беше спрягана като основен производител, е "Dyson". Известно е, че собственикът на "Dyson" беше един от най-отявлените поддръжници на твърд Брекзит. Сега същите тези индустриалци, след като са направили анализ на капацитета си, са информирали правителството, че не е възможно сами да наваксат нуждата от респиратори. И сме свидетели на поредния обратен завой.

Следиш ситуацията в България. Можеш ли да сравниш мерките във Великобритания с тези в България?

Мария Спирова: На много нива те не са съпоставими. Ситуацията в България почти по нищо не напомня на тази във Великобритания. Виждаме обаче как за всички правителства в Европа стегнатата, полезна и успокоителна публична комуникация се оказва непосилна задача. Също така мисля, че и двете държави имат сериозни пропуски в политиката на тестване. Основният сходен проблем за мен е отношението към медицинския персонал, който е на фронтовата линия. Виждаме необходимостта на правителството да контролира медиците, а не да ги подкрепя. Стана ясно, че каквито и капацитети да са имали Великобритания и България, те много скоро няма да бъдат достатъчни. И всички мерки трябва да са фокусирани в подкрепа на този медицински персонал, който ще трябва да води битката за всички нас.

Някои азиатски държави успяха да овладеят кризата далеч по-бързо и успешно от ЕС. Какъв урок трябва да си вземе Европа?

Мария Спирова: Голямото оръжие срещу всяка епидемия е измислено още в Средновековието. То е венецианската карантина. Няма как да се справиш с епидемия, ако не затваряш граници и хора по домовете им. Толкова векове след чумната епидемия нищо друго не работи така ефективно. Това, разбира се, е в разрез с основната идея на ЕС - Общността като отворено пространство.

Урокът, който в момента научаваме, е, че ЕС такъв, какъвто го желаехме, т.е. като съюз на суверенни държави има своите ограничения. Здравната политика винаги е била прерогатив на националните правителства. Имам чувството, че върху Европейския съюз се натрупаха едни очаквания, които той не би могъл да изпълни. Почти всички държави предпочетоха сериозна степен на национален контрол. В ситуация на пандемия това се оказва нож с две остриета. Очевидно е, че планът на Борис Джонсън например не сработи. Наложи се Европейският съюз да спасява гражданите, които той изтръгна от него. Но това е нещо, което британците няма да разберат. Защото информационният поток показва само едно русо лице от всеки телевизор. И това не е лицето на Урсула фон дер Лайен. Нито пък на някои лекари от британските болници.

Автор: Александър Детев