Спрях да живея, за да съм жив

Наруших си начина на живот, който така си обичах. Да работя, срещайки се с познати и с непознати хора. Да пътувам с градски транспорт. Да се разхождам по улиците, да се радвам на близките ми и на хубавите неща около мен. Всичко това престана. Спряха ми и продължилите повече от десет години ежеседмични срещи с мои приятели. Срещи, на които обсъждахме живота в България и по света, разменяхме си анекдоти, смеехме се безгранично и се зареждахме с позитивна енергия. С други думи спрях да живея щастливия си живот за да мога да бъда жив!

Лишен от обичайната ми активност, реших , че имам нужда от ново предизвикателство. С изключение на книгопродавалниците, никога не съм имал тръпка по магазините, но сега реших да се влея в движението „опашки пред магазините“. И това имаше своята поучителна страна. Там се срещат интересни хора, от които винаги има какво ново да научиш стига да си любознателен. Сега опашките силно намаляха, но в началото на инзвънредното положение имаше голяма активност на хората, обзети от чувство на паника. Който е ходил по съвременните опашки, сигурно е забелязал, че разбирачите от политика и футбол са се преквалифицирали на специалисти по вирусология. Поради тази причина, там на опашките, можеш да научиш всичко за „КОВИД 19“ – откъде е тръгнал, с какъв транспорт се е придвижвал, кой е най бързият начин да стигне от т.А до т.Б и т.н. Разбира се не отсъстват и някои копспиративни теории.

Та един ден от този стресиращ период реших като не изкарвам пари, поне да потроша малко такива. Отидох до близкия магазин, наредих се чинно на опашката и тутакси бях фиксиран от жената най-отпред. Довършвайки някаква умност за споменатия вирус ме сгълча: „ И вие на вашата възраст защо сте без шал на устата?“. Другите пред магазина очевидно се съгласиха с нея, а аз загледах с оправдателен поглед пропит с нюанси на обяснителен режим.

Умна е- рекох си- познава добре пазара и затова не използва съществителното „маска“. Явно знаеше, че няма откъде да си я купя. И как само ми нацели годините. Аз си мислех, че съм в подножието на мъдростта, а тя ме прати на границата на рисковата група. А пък някакъв левент от същата опашка наричаше вируса „ковето“. Викам си - сигурно е много близък с него, може би му е бил на гости. Но той за късмет на околните се беше сдобил с маска. А може би било най – добре ако имаше лепенка на устата.

Така започна да протича животът ми. Предполагам и на повечето българи.Пък и не само. Обитаваш дома си, ако пуснеш телевизора се осведомяваш за починалите в световен мащаб, ходиш до близкия магазин и ... толкоз. И това за да сме живи. По – точно да останем живи. С други думи влетяхме в трудна ситуация, която обаче ни кара да ценим живота повече, кара ни да оценяваме другите по различен начин. Ситуация, която ни кара да споделяме трудностите си и така да ставаме по – близки на биологично ниво.

Оказа се, че въпреки напредналите технологии, човечеството не беше подготвено за такава трагедия. Казват, че съзнанието и технологиите напредват заедно. Но, като че ли съзнанието изостава. И за това говори както красноречивият факт , че светът допусна подобно нещо, така и паниката, която го обвзе.

Днес, повече от всякога, имаме нужда от истински лидери. За огромно наше съжаление, въпреки 30-годишните опити в България , не успяхме да създадем такива. Лидерът не се назначава. Лидерството е изборът да служиш на другите, а не да галиш егото си, неслизайки от телевизионния екран. Истинският лидер няма нужда от светлините на прожекторите. Основната негова мисия е не да анализира миналото от позицията на настоящето, а да вижда в бъдещото! Той гледа не само върха, но вижда и планината под него. Затова и знае пътя, който трябва да се извърви за реализиране на поставената цел. За това обаче трябва да умееш правилно да анализираш и да използваш информацията, с която разполагаш днес. В противен случай, тя става излишна.

Митология и съвременна реалност

Нека си припомним един епизод от митологията:

Въпреки забраната на Зевс, човечният бог Прометей откраднал огъня и го дал на хората . Така им помогнал да имат топлина и светлина в пещерите, които те обитавали по това време. За тази му постъпка Зевс наказал сурово Прометей, като наредил да бъде окован на една скала. Но отмъщението на Бога на боговете не спряло дотук. Той искал да покаже на хората кой командва Света. За целта нарежда хубаво да предрешат богинята Пандора и я изпраща на Земята, за да се омъжи за Епиметей – брат на Прометей. Като сватбен подарък и дава един буркан / в някои версии се говори за кутия / като и нарежда никога да не го отваря. Той много добре знаел какво ще сътвори любопитната булка. Така и става. Веднага, след бракосъчетанието, невестата, тайно от съпруга си, отваря буркана. Отвътре изкачат всички злини на Света – болест, злоба, завист, смърт, омраза, алчност и т.н. Пандора се опитва да затвори буркана, но вече е твърде късно. Обезумяла от ужас, тя поглежда вътре и вижда на дъното последния дар – надеждата!

Без този дар, животът на Земята не би продължил. Винаги има и трябва да има надежда, „защото да живееш без надежда, означава да спреш да живееш“ – казал го е Ф.Достоевски.

В живота на всеки има лоши и добри моменти. Има моменти на щастие и на разруха. Ние сме в тежък период и ни се струва, че върху нас се изсипала злината на света. Факт, че ни връхлетя беда, за която сме абсолютно неподготвени. Но трябва да си спомним, че и в най-безизходната ситуция има спасение. Важното е да имаме търпение и да не се подаваме на отчаяние, защото то може да ни отведе към самоунищожително поведение. Трябва да отхвърлим всички обезсърчаващи настроения, да заемем позиция на оптимизъм, надежда и добри очаквания!

Дали надеждата последна умира или последна идва , не е важно. Важното е, че човек може винаги да разполага с нея и трябва да вярва, че я има !

Само да не се окаже, че единствената надежда е в самите нас!

Автор: Лъчезар Стоичков