След коронавирус: как България, Румъния и Полша може да спечелят

В страните от Средна и Източна Европа кризата с коронавируса ще е тежка. Но след това те изведнъж може да се окажат с редица икономически предимства. Няколко германски издания обръщат поглед към региона.

Страни като България и Румъния болезнено ще изпитат на гърба си икономическите последици от кризата с коронавируса, отбелязват някои германски медии. Милиони граждани от държавите в Средна и Източна Европа работят - или поне доскоро работеха - в по-богатите държави от Северозападна Европа. И превеждаха годишно милиарди на роднините си у дома. Според Световната банка, само румънските гурбетчии на Запад година след година внасят по два милиарда евро в страната си. Но не само парите от гурбетчиите рязко ще намалеят - ще намалеят и работните места в държавите от Средна и Източна Европа, пише "Зюддойче Цайтунг" и посочва, че през март "Фолксваген" е затворил заводите си в Полша, Чехия и Словакия, а в Румъния са спрели работа заводите на "Дачия" и "Мишлен". Освен това в страни като Румъния, България или Полша повечето предприемачи са всъщност съвсем малки фирми, които нямат резерв и бързо изчерпват възможностите си. Тоест - заплашени са от фалит в много по-голяма степен, констатира изданието.

България: загубите в туризма ще са пагубни

Големи загуби ще понесат държавите от Средна и Източна Европа и поради рухването на туризма. Това сериозно ще засегне България. Там делът на туризма в БВП възлиза на цели 14%, докато в Чехия е 8%. Полша болезнено ще усети липсата на германски туристи във Варшава, Краков и Гданск. Да не говорим, че десетки хиляди германски шопинг-туристи всеки месец оставяха доста пари в полските и чешките магазини. В обратна посока също имаше интензивно движение на хора и стоки, което сега е прекратено. Наблюдателите посочват още, че държавите от бившия Източен блок ще пострадат и от спадащата покупателна способност на своите граждани – и съответно на тяхното потребление. Това безпаричие, впрочем, ще доведе и до спад във вноса на чуждестранни стоки в тези страни. В сравнение със Запада, средно- и източноевропейските страни са и по-неподготвени за такъв икономически земетръс, пише "Зюддойче Цайтунг".

"Ханделсблат" също обръща внимание на темата. Вестникът цитира виенския Институт за сравнителни икономически анализи, който очаква, че стопанският срив в тези страни ще бъде по-тежък от преживения по време на финансовата криза през първото десетилетие на 21 век, както и че ще настъпи "дълбока рецесия". Анализаторите на "Голдман и Сакс" очакват, че чешката икономика ще се свие с 5%, а полската - с 3,5%. Източната комисия на германската икономика (най-компетентният орган за стопанските връзки между Германия и държавите от Средна и Източна Европа) припомня, че Германия ще пострада от рязкото свиване на своя стокообмен с тези държави. През 2019 година този стокообмен е възлизал на цели 303 милиарда евро - по-висок от стокообмена на Германия с Китай или със САЩ. Нека да припомним, че миналата година и България регистрира рекорден стокообмен с Германия - над 8 милиарда евро.

Когато бурята отмине

Все пак изпълнителният директор на Източната комисия на германската икономика Михаел Хармс вярва, че след първия шок държавите от Средна и Източна Европа в крайна сметка могат да се окажат печеливши. Той очаква, че редица германски и европейски производители ще преместят в този регион своите производствени мощности, които досега се намираха в Азия. Източноевропейците са изключително конкурентоспособни, казва Хармс.

Той обаче прави и уточнението, че в този регион се усеща остър недостиг на квалифицирани специалисти. Хармс е убеден, че след кризата "икономиката в Източна Европа ще загрее много по-бързо". Той прогнозира, че шофьорите на камиони например най-вероятно ще избягват Северна Италия, но не и Източна Европа.