Четиридневната работна седмица: панацея или капитулация пред пандемията?

От 1960-те години насам в Германия е в сила 40-часовата работна седмица. Чак през последните години се появиха предложения за други модели на работа. Председателят на мощния синдикат на заетите в металообработващата промишленост Йорг Хофман твърди, че въвеждането на четиридневна работна седмица би било подходящ отговор на структурните промени в редица браншове, като например автомобилостроенето. „По този начин могат да се спасят работни места, вместо да се съкращават“, зави той пред медии.

Само при намаление на заплатата

Президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фрацшер смята, че четиридневната работна седмица е възможна, но само при съответно намаление на заплатата. Защото съкращаването на работната седмица би означавало скрито повишаване на заплатите, каквото една икономика в условията на криза, като сегашната, не би могла да понесе.

Фрацшер предполага, че през идните години в много сектори на икономиката няма да има нови увеличения на заплатите. Всеки опит да се повишава цената на труда, според него, ще доведе до допълнително натоварване на фирмите, което те не могат да си позволят.

Представители на управляващия ХДС смятат, че предложението за съкращаване на работната седмица, дори и да е придружено от частично намаляване на заплатите, не е приложимо в браншове, намиращи се в структурна реформа. Волфганг Щайгер от Икономическия съвет на ХДС заяви, че във времена на недостиг на квалифицирана работна ръка подобна мярка би била истински опасна. „Тогава не само ще има недостиг на работна ръка, но и наличната би работила още по-малко“, зави той.

"Капитулация пред кризата"

Президентът на Института за германска икономика (IW) Михаел Хютер също се изказа против модела за четиридневна работна седмица. Според него, „...това би било не просто удължаване на кризата, а чиста капитулация пред нея“. Хютер обръща внимание на факта, че през второто тримесечие БВП на Германия е спаднал с близо 10%, и предупреди, че всяко потенциално повишаване на цената на труда би означавало да се застрашават работни места.

Примерът Нова Зеландия

Други страни в света обаче показват, че моделът за четиридневна работна седмица би могъл да носи ползи, ако са изпълнени и някои други предпоставки. Един от примерите в това отношение е Нова Зеландия. От две години насам близо 200 служители на една фирма за правни консултации приключват работната си седмица в четвъртък – и то без да им намаляват заплатата.

Практиката показала, че производителността на труда на служителите е останала непроменено висока, независимо от намаленото работно време и без те да се чувстват претоварени.

Новозеландското правителство на министър-председателката Джасинда Ардърн се надява да даде нови импулси за развитието на засегнатата от кризата икономика на страната. Междувременно Ардърн официално окуражи всички да изпробват нови по-гъвкави модели на труд, включително и четиридневната работна седмица.