Васил Гарнизов: Най-големите опитомители на вируса са не лабораториите, а обикновените хора

„От началото на пандемията насам глобалното лидерство се лашна от банализирането и успокояването на общественото мнение към крайната несигурност, а човешките същества са така устроени, че не могат да живеят в несигурност. Инстинктивно като индивиди и групи се опитваме да опитомяваме несигурността.“ Това мнение изрази пред БНР доц. Васил Гарнизов, преподавател по антропология в Нов български университет. С доклада си „Опитомяване на епидемията“ той участва в конференция на тема „Извънредното положение: Понятия, практики, политики“.

„Когато се появиха първите данни и слухове, че нещо се случва в далечен Китай, първоначалната реакция на глобалното лидерство, примерно на Световната здравна организация, беше - това е далече, не е страшно, а и Китай е различен, Китай вече е открит, в Китай имат опит от предишните епидемии и са готови да се справят. Това са неща, които не ни засягат или ако ни засегнат, ще бъдат като леко грипче. След което изведнъж се оказа, че това описание на наближаващата беда е било крайно неадекватно и се отиде в друга крайност – дълбока несигурност – не знаем какво се случва, как се предава, колко е смъртоносно, нямаме лекарства, нямаме ваксини“, посочи доц. Гарнизов.

Да се научиш да живееш с вируса е една от формите на неговото опитомяване, смята антропологът.

„Най-големите опитомители на вируса не са вирусолозите, не са лабораториите, а обикновените хора, които трябва да превъртят въображението си, личния си опит, историческия си опит, груповия си опит и да намерят място – някаква клетка в ума си, където да разположат онова, което идва. На тази основа лекарите по съвсем друг начин продължават това опитомяване“, коментира Васил Гарнизов в предаването „Преди всички“.

Когато глобалното лидерство се провали с опитомяването на вируса, изведнъж много силно се вдигна тежестта на националните и на локалните власти, изтъкна доц. Гарнизов. „Всяка национална култура отговори по свой особен начин“, допълни той и даде пример с разликата между централизираната реакция на Франция и САЩ, където пандемията преминава без единна система на затваряне и ограничения, а споровете за тях са белязали цялата предизборна кампания за президент.

„България на този фон в началото поради несигурност сметна този див вирус да го опитоми и впрегне по най-радикалния начин – с много тежки мерки на затваряне, включително блокади на градове. Хората изтърпяха, след което два месеца и половина по-късно българското правителство отиде на съвсем другия край – вече сме го опитомили този вирус, вече ще живеем с него, тръгвайте да си водите спокойно всекидневния живот. Докато есента отново ни напомни, че сме далече от това технически да опитомим вируса. И сега пак – колебаха се, колебаха се и накрая въведоха нещо междинно. Поне не затвориха парковете и градинките и поне не блокират градове“, отбеляза преподавателят.

Сбърка политическият елит, който взимаше решения, категоричен е Васил Гарнизов, който не е съгласен с позицията на министъра на здравеопазването, че всички сме сбъркали. „Не сме сбъркали всички. Някои сбъркаха повече.“