Преди година: когато в Бергамо започна италианският кошмар

Една година измина от онези седмици, в които линейките не спираха да препускат с включени сирени из италианския град Бергамо. Мнозина тогава дори не успяха да се сбогуват с близките си, починали от COVID-19 - като 32-годишния Стефано Фуско, чийто дядо е бил сред първите жертви на болестта в региона. Днес в Бергамо сякаш нищо вече не напомня за онова трагично време. Хората отново се разхождат навън, седят заедно в кафенетата и ресторантите, училищата и магазините са отворени. Този път градът остана до голяма степен пощаден от втората вълна на пандемията.

Естествен имунитет?

Преди година епицентър на пандемията беше местната болница. Днес е друго: броят на пациентите и на починалите е междувременно десет пъти по-нисък. Ръководителят на спешното отделение д-р Лука Лорини предполага, че хората в Бергамо междувременно са придобили някакъв вид естествен имунитет. „Много от хората, които през март миналата година имаха антитела в кръвта си, бяха тествани повторно пред декември. Оказа се, че и осем месеца по-късно все още имат антитела. От тези хора почти никой не се е заразил повторно“, обяснява лекарят и добавя: „За това няма друго възможно медицинско обяснение“.

След първата вълна на пандемията властите започнаха масово да взимат кръвни проби за анализ. От тях стана ясно, че при над 40% от всички тествани има наличие на антитела. И наистина: докато други места бяха сериозно обхванати от втората епидемична вълна, в Бергамо се заразиха значително по-малко хора. Това навярно може да се разглежда като белег за частичен стаден имунитет. Но не е категорично доказано.

Карло Терсалви, медицински директор на здравната служба в Бергамо, наблюдава този феномен с голяма доза предпазливост: „Не бихме могли със сигурност да кажем, че вече сме изградили стаден имунитет. Но пък виждаме, че втората вълна при нас беше значително по-слаба, отколкото в други провинции. Сега обаче трябва да внимаваме за разпространението на мутациите, защото те биха могли коренно да променят ситуацията тук. Освен това никой не знае за какъв период от време антителата предпазват от повторна инфекция“, казва той. Хората в Бергамо се безпокоят и от друг проблем: както навсякъде в Италия, и тук бедността нарасна сериозно. Дотук над половин милион италианци са загубили работата си, а се предполага, че към армията на безработните ще се добавят поне още толкова. Особено силно засегнати, според „Каритас“, са семействата с деца, жените и младите хора. В кухните за бедни в Бергамо едно време се хранеха предимно бежанци, а сега там идват и много от местните хора - почти двойно повече, отколкото преди пандемията. За мнозина от тях топлият обяд в кухнята за бедни е единствената истинска храна за деня.

"Ние обвиняваме"

Сред хората в Бергамо цари недоволство. Мнозина смятат, че действията на властите не са били адекватни. След смъртта на дядо си Стефано Фуско основаваорганизацията „Noi denunceremo“ - „Ние обвиняваме“. Хиляди хора се присъединиха междувременно към нея. Всички те са убедени, че локдаунът в Бергамо през миналата година е бил обявен прекалено късно. Докато в други населени места отдавна са били въведени строги ограничения, в Бергамо животът си продължавал най-нормално. Общо 250 жалби срещу действията на властите са подадени в прокуратурата. „Изпитваме гняв, но това е гняв, който искаме да превърнем в нещо конструктивно“, казва Стефано и допълва: „Надеждата ни е, че онова, което видяхме и преживяхме, никога повече няма да се случи“.

Автор: Иланит Шпинер