Доц. Гломб: Лекарството срещу притеснението е ваксинацията

"Засега няма много случаи на индийски вариант в България, но това не бива да ни успокоява, а по-скоро да бъде като глътка въздух в пандемията - време, през което да премислим през какво преминахме и да гледаме какво е наоколо при съседите ни, и да се готвим", заяви вирусологът от НЦЗПБ доц. Любомира Николаева-Гломб пред "Денят ON AIR".

Тя добави, че с право обществото ни има притеснения относно този вариант.

"Лекарството за това притеснение е масова ваксинация. С 10-15% ваксинирани хора в България, трудно бихме удържали една следваща вълна", категоричен е вирусологът.

"Това, което знаем до момента при съседи, които са поразени от Делта варианта е, че са засегнати предимно хората, които не са ваксинирани. В Англия около 46% от населението е с напълно преминал курс на ваксинация. Там има повишаване на Делта варианта и това се наблюдава сред младите хора", подчерта доц. Николаева-Гломб.

По думите на вирусолога, ефективността на ваксината на AstraZeneca е по-слаба, но не е липсваща. Тя добави, че при тук също се наблюдава правилото, че ваксинираните боледуват по-леко, ако се заразят.

"РНК ваксините се представят прекрасно до момента. Те имат 88% ефективност срещу Делта варианта, въз основа на изследвания от страните, в които този вариант се е явил", каза още доц. Любомира Николаева-Гломб пред Bulgaria ON AIR.

Тя уточни, че много малко хора в света имат привилегията, която имаме у нас - да избират между четирите позволени за употреба ваксини.

Относно новината от днес за открития нов вариант на Ковид-19 в Индия - Делта плюс, доц. Николаева-Гломб е категорична, че това не е нещо неестествено за вирусите.

"Вирусите непрекъснато мутират. Това е тяхно свойство, за да оцеляват. Докато вирусите циркулират сред хората, ще мутират", категорична е тя.

Относно статистиката, която излезе в България, че 43% от населението е преминало по някакъв начин през Ковид-19, тя сподели, че това е неправилно и уточни, че Алфа и Делта вариантът са варианти, които се характеризират с по-голяма заразност и не толкова тежко протичане.

"От 1 до 5 % от човешката полулация е такава, че не изгражда с готовност антитела срещу определени патогени", добави още тя, като подчерта, че това се среща в много малко от случаите.

"Нашите българи са склонни да вярват на ненаучни данни и да си запушват ушите за медицината и науката, основана на доказателства", отбеляза още доц. Любомира Николаева-Гломб.