Обявяването на независимостта практически не присъства в българската литература. За разлика от Априлското въстание, Съединението и войните след това. Обявяването на независимостта и до днес не привлича погледите на българските писатели.
Това обясни пред БНР проф. Николай Аретов, литературен критик, преподавател и изследовател на литературата в края на XIX и началото на XX век.
"Вероятно в някои исторически романи във фона присъства, но честно казано, не мога да дам пример. (…) По това време Вазов, който е олицетворение на литературата, като че ли се е отдръпнал от политическия живот, леко и от литературния. Вече е излязло и поколението на "Мисъл" - критични към Вазов, но и към политическото статукво. Вече го няма Алеко Константинов, който също е по-скоро критичен към статуквото. Ако се насочим към тези големи, има успешно желание да се героизират Априлското въстание и борбите за свобода – и при Вазов, и при неговия опонент Пенчо Славейков, и при други. Има и желание за критично отношение към статуквото в нова България – Алеко Константинов, но и Вазов – вече не е ентусиазиран почитател на управлението, въпреки че участва в него."
"Не знам хората в, да кажем, Копривщица, дали и какво са разбрали. Учудвал съм се за това колко малко знаят съвременниците за Априлското въстание", отбеляза той във връзка с общественото разбиране на големи исторически събития от миналото от тогавашните ни предци.
"Обявяването на независимостта е дипломатически акт, изключително важен за статута на България в Европа. Много важен е за княза, който става цар", посочи още проф. Аретов и направи сравнение със събития, при които има драматизъм, жертви и битки.
Дори за Съединението в такива тържествени моменти казваме – целият български народ е застанал, не е целият, коментира проф. Николай Аретов.
"Обичаме да казваме, че българинът не признава авторитети. Институцията монарх не е еднозначна в съзнанието на част от хората. Една част обичат да има цар и владетел, други са скептични, но така или иначе, обществото не е единно."
Противопоставянето на русофили и русофоби днес не е по-слабо от тогавашното, отчита проф. Николай Аретов. По думите му, докато в началото на миналия век то е обхващало по-скоро политиците и интелигенцията, то сега е повсеместно и на моменти се стига до крайности.
Бих говорил за съхраняване на стремежа към независимост, подчерта в заключение изследователят.
"Можем ли да бъдем независими – държава, личности, групи? И малките, и големите държави винаги са части от някакви общности, съюзи. Може ли по време на световна война да си независим? България и царят по време на Втората световна война много усилено се опитват да го направят. Това не им е позволено от историята."