Прозрачността на доходите и имуществото на публичните личности е призната от международни организации, сред които Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) и GRECO към Съвета на Европа, като един от най-ефективните инструменти за превенция на корупция и конфликт на интереси. Те посочват, че публичното оповестяване на финансовите интереси и банковите сметки на депутатите засилва доверието на гражданите в институциите и ограничава възможностите за злоупотреби.
Това показва анализ на Института за развитие на публичната среда.
Също така в редица държави от Европейския съюз декларирането на депозити, тяхната стойност и местонахождение от страна на лицата, заемащи публични длъжности, се разглеждат като ключов индикатор за прозрачност и почтеност в тяхната работа.
В този контекст прегледът на декларациите на българските народни представители е не просто формалност, а ключов механизъм за отчетност, който позволява на обществото да следи дали упражняването на публична власт върви ръка за ръка с почтеност и отговорност. В предходни публикации на Институт за развитие на публичната среда вече представихме обобщени данни за превозните средства и наличните парични средства на депутатите. Тази информация е налична в имуществените им декларации, подавани пред Комисията за противодействие на корупцията (КПК). В настоящия материал екипът ни ще разгледа колко и какви влогове имат народните представители.
Според указанията на КПК депутатите следва да декларират “банкови сметки – разплащателни, вкл. с дебитни карти, срочни депозити, спестовни и др.”, когато общата им сума възлиза на над 10 000 лв. Те са длъжни да обявяват и сметки в чуждестранна валута, извън страната, както и депозитите на своите съпруги/зи и непълнолетни деца.
Какво показват данните?
Според декларациите общо 189 депутати са обявили свои депозити в страната и чужбина като общата им сума възлиза на 31 186 005 лв. (1 116 410 от тях са в банкови институции извън страната). Още 82-ма от партньорите им пък имат сметки на стойност 5 528 008 лв. Също така 54-ма от народните избраници са декларирали влогове в чуждестранна валута като такива има в евро, долари, британски лири и/или швейцарски франкове.
Формата на КПК изисква да се посочи дали декларираният депозит е в страната или чужбина, но не е задължително да се впише конкретната банкова институция. Някои депутати все пак са включили и тази информация и така сред банките, в които избраниците ни държат своите средства попадат ДСК, ЦКБ, ОББ, Инвест банк, Д Банк и други.
Очаквано депутатите от най-многобройната парламентарна група ГЕРБ-СДС разполагат с най-много средства в своите банкови сметки – 13 040 054 лв. Те са следвани от Продължаваме Промяната-Демократична България с 5 485 426 лв. и ДПС-Ново начало с 3 850 325 лв. Суми на стойност над 100 000 лв. са декларирали общо 72-ма народни избраници.
Впечатление прави, че половината от средствата на групата на ГЕРБ-СДС са декларирани от депутата Лъчезар Иванов, който има 6 423 932 лв. в свои сметки. Голямата част от неговите средства са депозирани в доларова сметка в страната. Следват го лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски с 1 078 026 лв. (декларирани в сметки в България в лева, евро и долари) и Атидже Байрямова Алиева-Вели от същата формация, която е обявила 912 988 лв. в сметки в България и Белгия. Припомняме, че тя е бивш евродепутат и с висока степен на вероятност това обяснява сметката ѝ в седалището на европейските институции.
Някои препоръки
В демократичните държави високите заплати на заемащите публични длъжности са механизъм за гарантиране на тяхната независимост. Същевременно публичността на техните доходи е ключов инструмент за осигуряване на прозрачност и позволява контрол от страна на отговорните институции и граждански мониторинг от активисти, журналисти и др. По този начин имуществените декларации всъщност са вид възпиращ механизъм срещу злоупотреби и възникване на конфликт на интереси.
Този инструмент обаче не работи по най-оптималния начин у нас. Декларациите в момента не позволяват изцяло машинна обработка на данните в тях, защото депутатите ги попълват по различен начин. Показателно е и че едва 189 депутати са декларирали, че притежават сметки в банка. Предвид размера на възнагражденията им е странно, че не всички са обявили такива. Както вече обяснихме в предходна наша публикация, с голяма степен на вероятност част от народните представители бъркат къде следва да публикуват разплащателните си сметки. Често те го правят в категория “налични парични средства”, а не в “банкови сметки”. Такива разминавания понякога правят информацията ненадеждна и със сигурност затрудняват събирането и анализирането ѝ. За да се промени това, указанията за попълването на имуществените декларации могат да бъдат допълнени с практически примери.
Прегледът на декларациите също така показва, че някои депутати посочват в коя чуждестранна държава са сметките им, но това са единични случаи. Същото важи и за вида на сметките – дали са разплащателни, спестовни и т.н. Възможно е да се въведе изискване тази информация да се публикува задължително.