Противно на апокалиптичните твърдения, положението с бюджета не е бедствено. Държавните план-сметки след COVID-19 са такива – експанзионистични – т.е. всяка следваща година балансовото число се увеличава, растат приходите и разходите. Разликата между приходи и разходи в рамките на 3% дефицит се запазва. Не мисля, че данните за дефицита не са реални. Това каза икономистът Румен Гълъбинов в ефира на „Здравей, България”.
Новият дълг финансира част от стария, номинално той ще продължи да расте, но важно е неговото измерване – дълг държавно управление към брутен вътрешен продукт да остане 30%, обясни той.
„Държавата, в продължение на повече от 20 години, задържаше да преразпределя до 40% от брутния вътрешен продукт. В по-добри години дори – това падна до 37%. Сега държавата иска да похарчи 45% от БВП. Въпросът е може ли данъчната си система да събере толкова приходи в настоящата такава. Отговорът е „не”. Затова има и предложения за вдигане на данъците. Това беше ясно още миналата година”. Такова мнение изрази Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
Той обясни, че разходите устойчиво растат по-бързо от икономиката, а приходите не могат да се увеличават, ако няма ръст на данъчните ставки. Затова и данъчната тежест ще се вдигне и догодина. Икономистът обаче подчерта, че ще дойде момент, в който и данъчната тежест „няма да ни спаси” от свръхдефицит, както става в Румъния.