Ще продължаваме да настояваме за промяна на бюджета между първо и второ четене. Критиките ни относно това, че липсваше време за обществено обсъждане, за постигане на обществен консенсус по отношение на политиките, мерките и реформите в Бюджет 2026 остават.
Това заяви пред БНР Добрин Иванов – изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
"На вчерашното заседание на Комисията по бюджет и финанси беше приет бюджетът, като не се случи това, което очаквахме – експертното говорене, експертен разговор между народни представители, синдикати, работодатели и неправителствен сектор. Не можаха да избягат депутатите от политическото говорене. Гласуването премина в очаквания формат и бюджетите бяха приети във вида, в който са предложени – без заявки за промени между първо и второ четене", коментира той.
Въпреки това обаче бизнесът е на мнение, че е възможно с малки промени в приходната и разходната част на бюджета да се постигне баланс и да се избегне увеличаване на данъчно-осигурителната тежест за бизнеса и гражданите. Ние посочваме конкретни мерки, с които може да бъде постигнато това, подчерта Иванов в интервю за предаването "Преди всички" и отново повтори исканията им.
Според него парите от увеличаването на осигурителната вноска с 2% могат да отидат само за осъвременяването на пенсиите от 1 юли до 31 декември. Ефектът на мярката се изчерпва в рамките на половин година, изчисли той и добави, че са също против вдигането на данък "дивидент", вдигането на максималния осигурителен доход до размера, заложен в план-сметката, както и срещу мярката за въвеждането на СУПТО.
"Общият ефект от отпадането на тези 4 мерки е 1,2 млрд. евро, което е 0,9% от БВП и около 2% от приходите", посочи изпълнителният директор на АИКБ и обясни откъде може да бъдат компенсирани тези средства.
Бизнесът настоява също да се отдели минималната работна заплата от средната. Според него "няма невинни в тази игра".
"Виждаме наченъци на предизборно политическо говорене - и във вчерашния ден бяхме свидетели на това. Това са нашите големи опасения, че отново ще бъдем жертва на едни обещания и неразумни решения, чиито плодове ще берем следващите години отново с плащане на високи дългове и лихви за ползването на тези дългове. /…/ Ако бъде изпълнен дългът, който се предвижда да се изтегли през следващата година, разходите за лихви през следващата година по държавния дълг ще бъдат в размер на 1,080 млрд. евро, а в края на 3-годишния период ще бъдат над 1,7 млрд. евро, а дългът ще нарасне до над 36% от БВП", отбеляза Добрин Иванов.
Според него начинът, по който се планира план-сметката на държавата, предвещава, че това няма да е последното повишаване на данъчно-осигурителната тежест.