Пет месеца след като унищожителен пожар обхвана село Рани Луг, близо до българо-сръбската граница, следите от бедствието все още са навсякъде. Срутени сгради, изгорели гори и черен цвят доминират пейзажа, а местните жители се подготвят за предстоящите светли празници сред руините на предишния си живот.
Къщата на Александър Киров оцелява по чудо, въпреки че пламъците са бушували само на 20 метра от нея. Той описва преживяното като „невиждано чудо“ и „кошмар, който не може да се забрави“. Заедно с внука си, Александър прекарва цяла нощ в борба с искрите, които са покрили терасата му с въглени. „Пожарът беше в небесата“, спомня си той.
Не всички обаче имат същия късмет.
Стефан Рангелов губи дома си, в който е вложил 40 години труд. След пожара той е принуден да живее в метален фургон, осигурен от общината. „Всичко отиде на нула, всички спомени ми отидоха“, споделя мъжът.
С помощта на доброволци Стефан успява да ремонтира покрива и да възстанови една малка стаичка в изгорялата си къща, където планира да посрещне зимата. Условията във фургона, особено по време на бурите и липсата на ток през октомври, са били непосилни. „Това е желязо, замръзваш“, разказва той.
Недостатъчната държавна помощ
Финансовата подкрепа от страна на държавата се оказва крайно недостатъчна за пострадалите. Стефан е получил еднократна помощ в размер на 1900 лева - сума, която по неговите думи не стига дори за една врата. Социалните служби също са помогнали с малко, но основната тежест по възстановяването пада върху плещите на хората и помощта на приятели.
Освен постройките, огънят е унищожил и поминъка на Стефан - десетки кокошки, патици и зайци са изгорели. Дори домашният му котарак се е задушил от гъстия дим.
Въпреки трагедията, хората в Рани Луг не губят дух. Стефан се готви да посрещне Бъдни вечер, Коледа и именния си ден (Стефановден). „Имам два стола вътре, ако дойде някой приятел, ще изкараме някак си, ще оцелеем“, казва той.
Макар зимата да обещава да бъде сурова, местните жители, много от които дългогодишни ловци и калени от планината, заявяват, че са „корави“ и са готови да се справят с трудностите, за да запазят селото си живо.