Вчера НЗОК съобщи, че е открила хиляди пациенти, които едновременно се намирали в казина и били хоспитализирани.
Съществува една заблуда, че повечето от тях въобще не са знаели за факта, че са приети в болница и че това е станало без тяхно знание.
За това предупреди във "Фейсбук" д-р Мария Шаркова-адвокат по медицинско право.
Със сигурност има и такива случаи - в нашата кантора сме се занимавали с няколко фрапиращи случая.
Например две деца бяха "лекувани" от пневмония над 10 пъти, докато всъщност са си у дома, ходят на детска градина и училище и родителите нямат никаква представа, че през това време децата им се водят в болница. Друго дете се се оказало пациент на психиатрично отделение в продължение на 45 дни без родителите му да знаят. В този случай редовната проверка на здравното досие от пациента може да помогне за намаляване броя на такива злоупотреби.
В по-голямата част от случаите обаче подобни фалшиви хоспитализации се случват със съгласието на пациента.
Основната причина - достъпът до болнична помощ е много по-лесен от достъпа до извънболнича медицинска помощ.
По време на хоспитализация могат да се извършат консултации и изследвания, които или не се заплащат от НЗОК в извънболничната медицинска помощ, или трябва да се чака за тях (заради месечните лимити на направленията), или не могат да бъдат извършени за толкова кратко време.
Такива са и случаите с пациенти, които нямат възможност да си осигурят домашна грижа, а се нуждаят от смяна на превръзки, поставяне на инжекции и други дейности, които спокойно могат да се осъществяват у дома или в извънболничната помощ, но няма условия за това или нямат достъп.
Не са редки и хоспитализациите по чисто социални причини —
когато пациентът няма възможност да получава необходимата грижа в извънболнична медицинска помощ и болницата играе роля на "заместваща" липсващите социално-здравни грижи в общността.
В други случаи пациентите са убеждавани от персонала, че състоянието им изисква хоспитализация, макар реално да е възможно лечение и в условията на извънболнична медицинска помощ. В тези случаи хоспитализацията отново се осъществява със знанието на пациента, но той не е информиран за реалното си състояние и за алтернативните възможности.
Всички тези случаи не могат да бъдат предотвратени със смс-и, алармиращи за хоспитализации, нито с контрол от страна на пациента. Определено проблемът няма да се реши и като вдигнем здравната осигуровка - подгряването за което тече от няколко месеца.
Причините за тези аномалии се коренят в сериозни дисбаланси и липси на здравната ни система.
Това, което не се разбира съвсем от пациентите, че когато се съгласяват да участват в подобни "схеми", се създава електронен здравен запис за тях и всички вписани диагнози остават в тяхното здравно досие. Същото се случва и когато хоспитализацията е осъществена без тяхно знание и съгласие. Това може да се окаже проблем при сключване на застрахователни договори да речем, както и във всички случаи, в които по някаква причина се предоставят данни за здравословното състояние на съответното лице.
В последния случай субектът на данни има право да поиска коригиране на неточни данни и право на изтриване (право „да бъдеш забравен“), което включва премахване на неверни, неточни, непълни или вече ненужни данни, без излишно забавяне, според GDPR.
Такова искане може да бъде отправено до Националната здравноинформационна система, до НЗОК и до самото лечебно заведение.
* Заглавието е на ФАКТИ.