„Системата на здравеопазването е силно политизирана и завладяна от лобита“. Това заяви лидерът на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев вчера на дискусия на тема „Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“. Тя е първата от поредица публични дискусии по основните теми за бъдещето на България, които „Продължаваме Промяната“ организира под мотото „Силна България в силна Европа“.
„Направихме тази дискусия, за да може да си кажем нещата направо, да махнем политическата коректност и да отидем към същината на проблемите, които обикновено се заобикалят. Защото ако не решим истинските проблеми, ако даже не ги поставим на масата за дискусия, никога няма да имаме нормална система на здравеопазване в страната“, призова Василев участниците. Идеята на тази дискусия е наистина да си кажем каквото мислим и каквито са реалностите, а не да се опитаме да ги боядисаме в приятни за окото цветове.
„Ние се преструваме, че в отделни точки на страната имаме адекватни здравни грижи. Истината е, че ако сте горе в Родопите, получите инфаркт, адекватна здравна грижа единствено може да ви се осигури с хеликоптерна помощ. И е добре това да се каже ясно и да се знае от българските граждани, и да се планира системата спрямо това“, каза Асен Василев.
„Знаем, че в момента половината места за медицински сестри в здравните заведения и в училищата и яслите са незаети, а другата половина – със средна възраст над 55 години. Добре, това също е ясно да се каже и да видим какво правим, за да решим този проблем, защото иначе няма да имаме устойчива система“, категоричен беше Асен Василев.
Водещият дискусията доц. Васил Пандов, член на Изпълнителния съвет на „Продължаваме Промяната“, посочи, че крайните цели са ясни – подобряване на нивото на здравеопазване, достъпа, финансирането, превенцията и профилактиката, и по тях има консенсус. „Това, по което обаче много се различават различните мнения и организации, е начинът, по който това да се случи. Тоест как да стигнем до целта, която е обществено оправдана, обществено задължителна. Във всички социологически проучвания на обществени нагласи здравеопазването е почти винаги първата тема, топ темата, най-важната тема за българските граждани“, подчерта доц. Пандов. По думите му българското здравеопазване има много положителни страни, но и доста дефицити заради липсата на регулация през последните 30 години.
Първата част от дискусията беше посветена на тема:
Медицинският труд – как да предотвратим кадровия колапс на българското здравеопазване
По темата Асен Василев посочи три проблема: първо, че като търговски дружества болниците не са сигурни, че ще могат да плащат заплати, особено областните болници. Вторият е, че имаме недостатъчно и неравномерно заплащане за труд. Третият е, че в центъра на системата са парите, а не пациентът, което означава, че системата е лошо конструирана, допълни Василев.
Съсловната организация на специалистите по здравни грижи посочи, че предстои колапс на здравната система поради липсата на достатъчно медицински сестри и акушерки. Представителите на Националното сдружение на личните лекари обясниха, че средната възраст на лекарите е висока. Налице са и положителни тенденции относно повишен интерес на млади лекари към специалността обща медицина. В центъра на дискусията беше необходимостта със закон да се определят минимални основни възнаграждения на лекари и сестри.
Вторият панел беше посветен на въпроса:
Как пациентите в България да не доплащат повече от средното в ЕС
Според Асен Василев този проблем има три части. Първата е защо в България има най-ниска употреба на генерици в света. Според него причината е, че изписването на лекарства у нас не е по названието на активното вещество в лекарството, а на търговското му наименование. Вторият проблем е, че в стойността на клиничните пътеки не са включени консумативите, така че най-евтиният консуматив да се поема от държавата, а пациентите да доплащат само ако искат по-скъп вариант. Третият проблем е задължителният избор на екип, който се заплаща. Според него трябва да бъде гарантиран екип без заплащане.
„Системата на скрити и нескрити доплащания поддържа висок процент на здравно неосигурени граждани или граждани, които могат да си плащат вноските, но не виждат причина да го правят“, каза Васил Пандов. По думите му голямо социално напрежение възниква и при доплащането от страна на пациента за медицински изделия и консумативи, използвани в болничната помощ.
Публичните разходи за здраве през 2025 г. са над 10 млрд. лв., което е 4,9% от брутния вътрешен продукт, каза доц. Антон Тонев. Според НСИ и Евростат харчим 7,9% от БВП за здраве, като тези три процента разлика се доплащат от пациентите или от фонд за допълнително осигуряване, посочи още той. По думите му България е с най-високо доплащане от страна на пациентите, което връща системата назад и намалява достъпа до медицинска помощ.
В дискусията се оформи съгласие, че държавата следва да подобри достъпа до медицинска помощ, като се анализират най-честите случаи на доплащане по клинични пътеки за медицински изделия и консумативи и те бъдат включени в цената им. НЗОК следва централизирано да договаря стойността на медицинските изделия, като така се елиминират огромните разлики в стойността им между отделните болници.
Третата тема на дискусията беше:
Достъп до медицинска помощ за всеки – възможна реалност или химера
В началото на дискусията бяха представени данни, според които у нас болниците и болничните легла са повече от достатъчни. България има най-много болнични легла на глава от населението в ЕС и в пъти по-висок брой хоспитализации по много заболявания от най-високата стойност в други държави членки. Всички участници в дискусията се обединиха около това, че трябва да се преустанови високият болничен прием. Недопустимо е пациентите да бъдат приемани за 3–4 дни в болница за изследвания, които в цяла Европа се извършват извън болница за няколко часа. Много критики имаше срещу дефицитите на системата и ограниченията пред назначенията на високотехнологични изследвания в извънболничната помощ. Беше подчертано значението на практиките на сестри и акушерки за здравните грижи и необходимостта те да сключват договори с НЗОК за финансиране.
Участниците се обединиха около необходимостта да се преструктурира системата на здравеопазването, като извънболничната помощ поетапно поеме всички дейности, които не изискват скъпоструващо болнично лечение.
Четвъртият панел беше на тема:
Лекуваме последиците или инвестираме в превенцията?
България е единствената държава членка на ЕС, в която смъртността от ракови заболявания се увеличава. Във всички други държави членки смъртността намалява. Инвестицията в изследвания и скрининг на раковите заболявания води до ползи за икономиката на страната от порядъка на 4 млрд. Държавата не изпълнява адекватно приетия през 2022 г. Национален раков план. В дискусията представители на пациентските организации дадоха добри примери за проведен скрининг от НПО. Държавата не финансира лечението на зависимости от наркотични вещества на деца и възрастни.
Пациентски и съсловни организации, представители на фармацевтичната индустрия и младите лекари се обединиха около това, че профилактиката и превенцията са задължителни. Водещата роля в тях е на личните лекари. Дейности по промоция на здравето трябва да се извършват от всички медицински специалисти – дентални лекари, фармацевти и сестри. Необходимо е държавата да влезе в ролята си и да създаде организация за истински скринингови програми.
В заключение Асен Василев заяви, че всички искат промяна в системата на здравеопазването, но никой не вярва, че тя може да се случи. Според него промяната зависи от всеки един от нас. „Трябва да спрем да се преструваме, че имаме болници там, където на практика нямаме. Дисбалансът в клиничните пътеки води до невъзможност областните болници да се издържат от нормална дейност. „Има много течове в здравната система, като част от тях идват от самата конструкция на здравната система. Все по-ясно става, че проблемът не е във финансирането. Пари в здравната система има, но трябва да се промени конструкцията и начинът, и правилата на работа“, обобщи председателят на „Продължаваме Промяната“.