„Сигурността на Европа идва от нейното единство, от сближаването между държавите. Само справедлива Европа ще бъде сигурна Европа.“
Това заяви председателят на НС на БСП Крум Зарков на публичната дискусия: „Европейският съюз на две скорости? Предизвикателствата пред България“. Събитието беше организирано от българския евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Кристиан Вигенин, със съдействието на Фондация „Център за европейски и международни изследвания“ (ЦЕМИ). Дискусията се проведе по инициатива на ПП АБВ – Алтернатива за Българско Възраждане, част от коалицията „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“.
Крум Зарков добави, че идеи като „две скорости“ „официализират разделението и го легитимират“. Той подчерта, че „карането на по-бърза скорост… печели време, но и увеличава риска от катастрофа“, и че силата на Европа е именно в процедурите, които водят до консенсус и устойчиви решения.
Той беше категоричен, че „за българската национална сигурност е от изключителна важност Европа да остане обединена“, а България следва да отстоява позиция, че „за сигурността на самата Европа е от ключова важност да остане обединена“. В контекста на засилените дискусии за въоръжаване той предупреди: „Няма да гарантираме сигурност със заводи за барут, с милиарди за въоръжение.“ Зарков подчерта, че „включването в надпревара по въоръжаване исторически не е донесло повече сигурност“.
„Европейският съюз е изправен пред избор, който не е между „по-бърза“ и „по-бавна“ интеграция, а между фрагментация и стратегическо единство.“ Това заяви евродепутатът Кристиан Вигенин при откриването на дискусията. „Европейският съюз никога не е бил просто съюз на интереси. Този съюз е основан на правото. Не военната мощ, не размерът на икономиката, а правото гарантира равнопоставеност“, подчерта Вигенин. По думите му силата на Европа произтича от това, че „малки и големи държави седят на една маса при едни и същи правила“.
Вигенин акцентира и върху социалното измерение на европейския проект. „За милиони европейци Европа означава защита на труда, на социалните права, на достойнството на човека“, отбеляза той. По думите му рискът днес не е толкова институционално разделение, колкото социално раздалечаване вътре в самия съюз. „Европа не може да бъде силна навън, докато е разделена отвътре. Социалното сближаване не е разход, а стратегическа инвестиция в стабилността на континента.“
Пламена Заячка от АБВ акцентира върху риска от трайно институционално разделение и подчерта: „Реформа – да, разделение – не.“ Тя напомни, че европейският проект е изграден върху принципите на солидарност и равноправие и предупреди, че моделът на „две скорости“ може да доведе до реално разделение на център и периферия, включително в достъпа до инвестиции, иновации и образователни програми.
Председателят на АБВ Румен Петков зададе въпроса - дали двете скорости или повече скорости водят до повече стратегическо предимство или повече разделение. Според него е важно дали става дума за „желание или възможност“ за участие. Той призова България да изработи реална работеща позиция, а не по принцип.
Евродепутатът Цветелина Пенкова подчерта, че дебатът „не е теоретичен“ и че „за съжаление, го виждаме на практика“. Тя посочи разликите в цените на електроенергията между Северна и Югоизточна Европа като пример за реално разделение и акцентира върху необходимостта от по-голяма свързаност и премахване на фрагментацията в единния пазар. По думите ѝ „солидарността на Европа се измерва с икономически растеж, с реална свързаност и с реална социална политика“, а следващите месеци ще бъдат тест за кохезионната политика и общия бюджет.
Председателят на Младежкото обединение в БСП и депутат Габриел Вълков отбеляза, че Европейският съюз „изначално е заложен да бъде на няколко скорости“, посочвайки примери като Шенген и Еврозоната. Той обаче смята, че: „В България често може би сме наблюдатели на процесите, а не сме преки участници“ и настоя страната да бъде сред тези, които „задават посоката“.
В дискусията участниците поставиха въпроси за външната политика, за ролята на България в процесите на вземане на решения и за необходимостта страната ни да формулира ясна и активна позиция по конкретните инициативи, а не да бъде само наблюдател. Сред тях бяха доц. Наталия Киселова, председател на парламентарната група „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА”, доц. д-р Христо Христев, ръководител катедра „Международно право и международни отношения“ в СУ „Св. Климент Охридски“, доц. д-р Светла Бонева, ръководител факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС, Георги Пирински, председател на фондация „Солидарно общество“, Любомир Кючуков, директор на фондация „Институт за икономика и международни отношения“ (ИИМО), д-р Милена Ангелова - главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), проф. Александър Томов – председател на партия „Българска социалдемокрация-Евролевица“ - част от коалицията „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ , политикът и експерт Зинаида Златанова, ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова, бившият зам.-министър на труда и социалната политика Иван Кръстев, социологът Първан Симеонов, политикът и дипломат д-р Меглена Плугчиева.
Общото послание от форума беше, че бъдещето на Европейския съюз не може да бъде изградено върху логика на разделение и кръгове на принадлежност. „Дошло е времето различните поколения и хората с различни политически убеждения в България да изработим заедно национална позиция – накъде върви и какъв да бъде Европейският съюз“, заключи Кристиан Вигенин в края на форума.