Според национално представително проучване на „Галъп“, проведено между 10 и 28 февруари 2026 г., формацията на Румен Радев води с 29,8% подкрепа, следвана от коалицията ГЕРБ-СДС с 19,6%. Третото място заема коалицията ПП-ДБ с 11%, непосредствено след тях се нарежда „ДПС-Ново начало“ с 10,9%, а партия „Възраждане“ получава 6% подкрепа. Под прага от 4% остават МЕЧ с 3,3%, БСП с 2,9%, „Има такъв народ„ с 2,8%, „Величие“ с 2,2% и АПС с 1%.
Ако изборите бяха в неделя, готовност да гласуват декларират малко над половината избиратели – 51,1%, докато 14,6% се колебаят, а процентът на негласуващите е 34,3%, сочат резултатите на агенцията.
В ефира на Нова нюз политолозите доц. Татяна Буруджиева и доц. Милен Любенов коментираха данните и перспективите пред изборния процес.
„Тези данни бих казала, че са малко тъжни новини за всички. Тъжни за нас, гражданите, защото декларираната активност продължава да спада. Виждате, различните агенции във времето една след друга излизаха на терени и буквално може да видим всяка седмица накъде вървят данните. Конструкцията вътре, подредбите на партиите, са горе-долу еднакви при всички агенции. Това означава, че последователно виждаме промяната в тенденциите и намаляването на декларацията на тези, които са готови да отидат да гласуват. 51% декларативен вот месец преди изборите с кампаниите, такива каквито тръгват да ги провеждат партиите, за мен е лоша новина“, коментира доц. Буруджиева.
Тя допълни: „Тези 14,6% колебаещи се много трудно ще бъдат привлечени, защото кампаниите на партиите не са насочени към отваряне на периферията. Включително кампанията на „Прогресивна България“, която и с името, и с логото, и с имената по листите, и с това, което се говори, и с това, което не се говори, не успява да дигне активността. Първото разочарование от протестите и от желанията на хората от декември е именно възможността да се получи вълна, която да доведе до измитане на тези, които не харесват, и до пречистване на политическия пейзаж. Второто разочарование е, че пика на протестната енергия се изчерпва, а субектите, които трябва да въплатят тези надежди, нямат достатъчно активни избиратели, особено около Радев. Третият парадокс е, че новият политически субект засмуква гласове от другите партии, но това не гарантира партньори за съставяне на правителство на мнозинство“.
Доц. Любенов също коментира изводите от проучването: „Тези данни потвърждават общата картина, която видяхме и в други социологически проучвания. Намаляването на декларираните намерения за гласуване показва, че очакванията за по-висока избирателна активност не се оправдават. Това вероятно е и тактическа грешка на партиите, включително на новия участник Радев, защото изборите бяха максимално отдалечени във времето. Ако бяха проведени бързи избори след протестите, активността можеше да бъде значително по-висока. Сега ситуацията е различна: влизаме в нормално русло на политическите противопоставяния, на остър дебат, а няколко кризи отблъскват избирателите“.
По отношение на възможността за изненада Любенов уточни: „По-скоро тя може да дойде от активността – колкото повече се увеличи тя, толкова по-силно може да се обърка подредбата. Потенциалът за протестен вот е реален, но настоящите парламентарни партии са дискредитирани заради своето участие в политическия процес. Това дава възможност на нови формации да привлекат гласове, но и изисква активна кампания с ясни послания, а не със скриване или избягване на въпроси“.
Доц. Буруджиева добави, че разликите между прогнозите на социологическите агенции и реалните резултати могат да достигат 4-7%, което показва, че дори и добре направена извадка има своите ограничения.
„Може да стане по-голяма близост между първия и втория, което поставя въпроса за правителството и коалиционните кондиции. Влизането на шести или седми субект също променя динамиката, защото той взима гласове от по-големите партии. По-малко партии в парламента - по-лесно се съставя правителство“, заключи доц. Буруджиева.