Създава се все по-силно недоверие у хората, тъй като данните на статистиката, меко казано, не кореспондират с това, което обикновеният човек вижда в джоба си. Това каза в предаването на Радио ФОКУС "България, Европа и светът на фокус“ с водещ Цоня Събчева доц. Григор Сарийски.
"За да добиете представа как се чувства обикновеният българин - защото често се коментира, че инфлацията била усещане, а не обективна тенденция - горещо препоръчвам да се погледне структурата на потреблението на основни хранителни продукти. За момента разполагаме все още само с данни за края на 2025 година, но те са достатъчно показателни“, добави той.
По думите му при положение, че за 2025 година "имахме инфлация около 4% и темп на доходите, който беше двуцифрен, т.е. беше от порядъка на около 11–12%, би трябвало да има ръст на потреблението. Нормално е човек, който в реално изражение получава повече пари, да харчи повече и съответно да потребява повече – само че не виждаме такова нещо“.
"При всички основни категории хранителни продукти виждаме по-ниско потребление в края на 2025 година, отколкото в края на 2024 година. Това не е потребление на население, чиито доходи реално се увеличават. И затова казвам, че има доста противоречиви елементи в оповестяването на данни за инфлацията, на които следва да се обърне много сериозно внимание“, обясни Сарийски.
Според него предизвикателствата пред новото правителство са доста, защото към края на месец март имаме рекорден дефицит за последните 8–9 години.
"Ако вземем чисто месец март, тогава трябва да се върнем още по-назад, за да видим съпоставимо увеличение на дефицита. Нормално е той да се увеличава при положение, че разходите нарастват изпреварващо. Примерно за първите три месеца имаме ръст на разходите с около милиард и деветстотин милиона, а приходите се увеличават едва с 1,4 милиарда. При такава динамика единственото, което може да се получи, е да дължите повече и повече пари, защото дефицитното харчене означава, че отнякъде трябва да вземате дълг, за да може да покривате разходите“, каза той.
По думите му България от началото на века е преминала през два такива периода. Единият е "Голямата рецесия“, последвана от дълга криза от 2009–2010 до 2014–2015 година, и по времето на пандемията или малко след нея – от 2020 година.
"На практика този период продължава и до момента“, добавя той.
"Неприятното е, че в условия, в които имате сравнително приличен растеж и няма някакви сериозни шокове, както беше през 2024–2025 година, можеше да се потърси вариант за консолидация, но такива мерки не бяха предприети. Последствията ги виждаме в момента – изпреварващо нарастване на разходите и, разбира се, на задлъжнялостта“, коментира Сарийски.
По думите му най-притеснително е, че увеличаваме задлъжнялостта към външните кредитори.
"Само за 12-те месеца до януари има увеличение на външния дълг с над една трета на годишна база – 35,8%, което е доста притеснително. Около 4 милиарда от увеличението се дължат на държавното управление, около 11 милиарда и 200 милиона грубо е увеличението на дълга на Централната банка, а остатъкът е при по-малките сектори“, отбеляза той.
Според доц. Сарийски голямото предизвикателство в момента е да не се "изпусне влакът“, защото все още имаме лукса на автоматичното увеличение на държавните приходи.
"В период, в който имате инфлация и съответно постепенен ръст на тези базови референтни индекси – независимо дали говорим за бюджета, или за финансовите институции – се получава импулс на изпреварващо нарастване на приходите. Само си представете приходите от данък добавена стойност при по-високи цени – вие автоматично получавате по-високи приходи и това би трябвало да улесни консолидацията. На практика обаче се получава точно обратното, защото разходите в момента нарастват още по-изпреварващо“, обясни той.
"Ако не се предприеме спешно ограничение на тези разходи, тенденцията ще продължи, а факторите изобщо не са в наша полза, защото съвсем скоро вятърът може да се обърне, ако се получи забавяне на инфлацията и съответно забавяне на постъпленията в бюджета“, добави доц. Сарийски.