България остава в плановете на младите, но вече не като даденост, а като избор, който трябва да бъде защитен с реални условия. Новото изследване „Живот и работа в България“ на JTN и Bulgaria Wants You показва, че 89% от младите все още виждат бъдещето си в страната, което е спад от 4% спрямо 2025 г.
На пръв поглед цифрата остава висока. Но в контекста на предходните години тя маркира първата ясна пукнатина в растящото доверие.
„В продължение на няколко години наблюдавахме устойчив ръст на оптимизма. През 2026 г. за първи път виждаме корекция. Това е ясен сигнал – младите не се отказват от България, но започват да поставят условия“, коментира Даньо Димитров, управляващ съдружник в JTN.
Данните очертават поколение, което работи повече, иска повече и очаква повече. Все повече млади хора вярват, че успехът зависи от тях самите, но същевременно все по-малко имат ясен професионален план.
От една страна:
74% заявяват, че сами носят отговорност за развитието си (+1%)
67% искат да се издигат в компанията (+5%)
65% вярват, че трябва да работят над средното ниво (+3%)
Но от друга едва 17% имат ясен професионален план (-5%)
Тази комбинация създава напрежение и показва висока мотивация без достатъчна ориентация.
„Имаме поколение, което знае, че трябва да се развива, но не винаги знае накъде. Това е риск не само за тях, но и за бизнеса, който търси устойчиви кадри“, казва Димитров.
Най-голямата промяна идва в отношението към работата. Собственият бизнес, дигиталните професии и алтернативните доходи вече не са изключение – те са новата норма. Все повече млади хора са готови да заменят сигурността със свобода. Традиционният модел „работа срещу сигурност“ губи позиции.
Данните показват силен завой към независимост:
50% смятат, че собствен бизнес е по-перспективен (+8%)
45% биха избрали доход като създатели на съдържание (+6%)
45% се виждат със собствена компания след 5 години (+7%)
Това не е просто тренд – това е структурна промяна в мисленето.
„Младите вече не искат просто сигурна работа. Те искат контрол – върху времето си, доходите си и живота си. Това променя из основи пазара на труда“, подчертава Димитров.
Ръстът в очакванията за доходи е драматичен.
846 евро се считат за твърде ниско възнаграждение (+6%)
1 941 евро са ‘мотивираща’ заплата (+17%)
3 510 евро е желаното възнаграждение в рамките на година (+47%)
Младите не просто искат по-високи заплати - те ги приемат като базово изискване, а не като бонус. И са готови да платят цената – с повече работа, повече усилия и повече време - 20% посочват, че са готови да работят над 40 часа седмично (+3%).
Дистанционната работа губи блясъка си
След години на категорично предпочитание към работа от вкъщи, тенденцията се пречупва - 64% предпочитат дистанционна работа (-3%). Но паралелно расте значението на удобна локация на офиса, гъвкаво работно време и допълнителни придобивки.
Младите започват да търсят баланс – но при едно условие: ако трябва да са в офис, той трябва да си заслужава.
Една от най-тревожните тенденции е спадът в желанието за създаване на семейство – проучването отбелязва спад с 6% на хората, които планират да имат деца в близките 5 години (71%). Значим фактор става финансовата стабилност (41%), ролята на професионалната реализация също расте (33%, +6%).
Тези данни показват, че икономическата несигурност започва директно да влияе върху личните решения – любовта остава важна, но вече не е достатъчна.
„Когато финансовата стабилност изпреварва емоционалната, това е сигнал не само за икономиката, но и за обществото като цяло“, предупреждава Димитров.
Младите ясно назовават приоритетите и очакванията си към новото правителство – борба с корупцията (48%), по-добро образование (38%) и реални възможности за развитие на младите и регионите (38%).
Но са готови и да реагират, ако актуалното управление не отговори на очакванията им:
56% ще продължат да гласуват
56% ще останат да се борят за по-добър живот
52% ще подкрепят каузи за промяна
30% обмислят емиграция
„Това е поколение, което не си тръгва веднага. Но и не остава на всяка цена. То преценява, сравнява и избира всеки ден. Няма да стои пасивно и ако не получи резултати, ще търси промяна - тук или извън страната.“ казва Димитров.
Проучването е проведено сред 500 мъже и жени на възраст 18-35 години, балансирани, спрямо национална представителна извадка по пол, възраст, местожителство и размер на населеното място и се реализира със собствени средства на агенция JTN. Теренната работа е била в периода м.май 2026 г., със собствен онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния метод Field Detective, собствена разработка на JTN и водеща система в сферата на CAWI проучванията.