България вече изрази позиция, че няма да допусне санкции срещу Русия, които вредят и носят риск за българската икономика, особено за функционирането на рафинерията в Бургас. Ако има риск за работата на компанията, България ще поиска тя да бъде изключена от санкционния списък. Рискове има и по отношение на снабдяването на столичното метро с резервни части, за доставката на торове за България и изобщо за ЕС. Всички тези неща ще се обсъждат тепърва и за България е също толкова важно да не се смесва политиката с религията. Това публикува в профила си във фейсбук премиерът Румен Радев и допълни:
Времето на кръстоносните походи отмина, защото войната в Украйна вече излезе извън окопите. Тя се разпростира върху икономиката и енергетиката, върху културата и спорта и не трябва да допускаме да обхване и религията. Тук изобщо не става въпрос за личността на руския патриарх, а за Руската православна църква, защото руското православие има принос за нашето освобождение от петвековното османско робство. Така че тук трябва да има мнение и Българската православна църква. Когато говорим за такъв тип санкции, с какво по-точно допринасят те за края на войната?
България в никакъв случай няма да възпрепятства общите европейски решения по отношение на Украйна, включително за преговори за членство в ЕС. Който иска да доставя военна помощ и военно оборудване за Украйна, е свободен да го направи. България взима решение за нашите доставки, според това какво имаме в складовете и дали ние можем да го направим. Президентът на Украйна Володимир Зеленски е заявил желание за среща с мен и днес тя ще бъде осъществена.
Днешният Европейски съвет е посветен на Многогодишната финансова рамка и за България е изключително важна политиката за укрепване на конкурентоспособността на ЕС, която засяга всички нас и укрепването на сигурността. Трябва да бъдем много внимателни, защото на фона на макроикономическите дисбаланси, геоикономическите противоречия и прекъсването на веригите на доставки, общите решения трябва да водят до намаляване на цените на енергоносителите, на електрическата енергия, към въвеждането на нови технологии и обновяването на индустриалното производство и инвестиции в стратегически технологии.
Изключително много ресурси ще бъдат фокусирани в новия Фонд за конкурентоспособност и България ще търси партньори, за да не допуснем по-малко развитите държави да нямат достатъчен достъп до участие в този фонд. Защото когато говорим за конкурентоспособност, развитите държави и техните водещи компании имат предимство. Ние искаме да включим български фирми във веригите на стойност в Европейския съюз, да има средства и за наши компании, за да има равнопоставеност. Затова се опитвам да въвеждам в Европейския съвет нов термин „индустриална кохезия“, която е от ключово значение за развитието.
С държавите членки на ЕС от групата на „Приятели на кохезията“ отстояваме и обща позиция да няма намаление на средствата за сближаване, както и по отношение на селскостопанската политика.