Надявам се с новия бюджет за 2026 г. дефицитът да бъде в контролирано равнище, защо не и под 3%. Това заяви пред БНР депутатът от "Прогресивна България" Стефан Белчев.
Той подчерта, че място за паника няма, има спешна нужда от финансова дисциплина.
Като част от превидените мерки в бюджета, Белчев акцентира, че властта няма да си позволи авансово да изземат средствата от компании, които имат нужда от инвестиционен капитал за модернизация. Търсим вариант държавата да прибере своето, но без да декапитализира този бизнес, добави той.
По думите на Стефан Белчев в ПБ се обсъжда плавно и поетапно въвеждане на лична осигурителна вноска на служителите в администрацията, но това трябва да стане чрез законов механизъм - бруто, нето компенсация в преходния период, за да не се допусне реално намаляване на чистия месечен доход на всеки един държавен служител.
Няма да се вдигат и данъците в Бюджет 2026. "Ако успеем да изсветлим само 5% от сивия сектор, това ще ни донесе стотици милиони евро допълнително в хазната, без да сме увеличили данъчната тежест. Започна да излиза като тема актуализиране на данъчните оценки на имотите. Последната актуализация беше 2007 г., когато самите стойности на жилищата бяха многократно по-ниски, отколкото са в момента, посочи Белчев.
Той акцентира, че стартираната от ЕК процедура по прекомерен дефицит е ясен сигнал, че досегашната политика по залагане на едни разходи по инерция и разчитане на скрити буфери най-вероятно вече е изчерпала своя лимит. Тази процедура е механизъм на ЕС за затягане на бюджетната дисциплина, а ние очевидно имаме нужда от това. Преди години вече сме били в такава процедура и излязохме успешно от нея, коментира народният представител.
Белчев отчете, че дефицитът към края на май е около 2% от БВП, което показва, че хазната не е напълно ликвидна и има около 6 месеца, за да се предложи на ЕК реалистичен план за ограничаване на разходите.
Според него бизнесът има нужда от предвидимост и всяко изтегляне напред на акцизните нива ще бъде минимално, напълно съобразено с европейските директиви и след сериозен диалог с браншовите организации, за да не предизвикваме изкуствен инфлационен натиск върху крайните потребители.