Tой не държи автомат, не командва армия и не произвежда дронове. Но Европа го смята за част от машината, която оправдава войната. Защо Патриарх Кирил влезе в проекта за 21-ия санкционен пакет срещу Русия — и защо България заплаши да го блокира? Санкции срещу духовник ли са това, или срещу политическо влияние, облечено в расо? И има ли риск темата да бъде използвана, за да се внуши, че Европа воюва с православието? Разговор с журналиста Тони Николов и богослова доц. Костадин Нушев в предаването "Тази сутрин".
Тони Николов е категоричен, че не става дума за санкции срещу православната вяра: „Разбира се, че са санкции срещу една конкретна личност. Всякакви опити да се инструментализира вярата, религията, наистина трябва да бъдат много внимателно отблъсквани.“ Според него е важно да се прави разграничение между православието като религия и действията на конкретен църковен лидер.
„А самият руски патриарх обяви, че тази война е свещена. И подписа едно решение на руски национален събор. Когато говорим за свещена война, това много прилича на кръстоносен поход.“
Николов подчертава, че става дума за война между две държави с православни традиции и близки исторически връзки: „Това е една война, в която се убиват хора. Аз се питам как един духовник от такъв ранг може да съвмести това с православната литургия, в която се молим за мира от небето и за мира на земята.“
Той припомни, че след началото на войната през 2022 г. много православни църкви, както и други християнски общности по света, са очаквали именно патриарх Кирил да използва своя авторитет за постигане на примирие.
„Очакваха, че той просто с думите си може да направи нещо и някакво примирие може да настъпи на третия, шестия, деветия месец. Това не се случи", заяви Николов.
Словото може да се превърне в оръжие
На въпрос дали благославянето на войната от страна на патриарх Кирил може да превърне словото в оръжие, доц. Костадин Нушев отговори:
„Да, точно така. Това, че той като духовен водач използва словото, своята пастирска позиция за оправдаване на войната, това всъщност е този инструмент, това оръжие, което е поводът той да бъде разглеждан като високопоставен служител, който със своето служение подкрепя и съдейства за разпалването на войната вместо да бъде миротворец.“
Богословът посочи, че ролята на Църквата по принцип е противоположна: „Служението на Църквата трябва да бъде насочено към предотвратяване на военните конфликти.“
Като пример той даде реакцията на митрополит Онуфрий, предстоятел на Украинската православна църква, която до началото на войната е била под юрисдикцията на Московската патриаршия. „След началото на войната той обяви, че това е братоубийство и братоубийственият грях на Каин, и призова патриарх Кирил да се погрижи за своето паство в Украйна.“
По думите на Нушев, когато станало ясно, че патриарх Кирил подкрепя военната агресия, Украинската православна църква прекрати възпоменаването му в богослуженията и обяви самостоятелност. „Той не се проявява като духовен пастир, безпристрастен и като миротворец.“ „Не може да слугуваш на двама господари“
Доц. Нушев подчерта, че според християнското учение духовният авторитет е несъвместим с обслужването на политически режими.
„В Евангелието е казано, че християните трябва да бъдат миротворци и че не може да се слугува на двама господари. Не може да бъдеш едновременно служител на светския режим и да искаш да се ползваш с духовния авторитет на високопоставен клирик или пастир.“
Според него именно тук е основното противоречие около личността на руския патриарх. „Това са санкции срещу едно конкретно лице и то като физическо лице.“
Нушев коментира и логиката зад европейските санкции: „Не може едновременно да си пропагандатор на войната, идеолог на войната, и да искаш да се ползваш като частно лице от всички свободи и права на Европейския съюз, а същевременно да водиш пропаганда срещу Европа и Запада.“